Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Точно така. Пиле. А човек като Техол не би разделил пиле с кого да е, нали?

— Не знам. Може би.

— Виж, Ублала, довери ми се за тези неща. Ти имаш приятели по високи места. Кралят, канцлерът, Цеда, кралицата, Кралският меч — всеки от тях с радост би разделил пиле с теб и можеш да си сигурен, че няма да са толкова щедри с никого от съгвардейците ти.

— Значи не съм длъжен да лъскам ботуши?

— Само своите или можеш да наемеш някой да го прави.

— Ами кърпенето на скъсано по униформите им? Точенето на ножовете и мечовете им? Ами прането на долните им гащи…

— Спри! Никакви такива… и вече особено държа да обещаеш, че ще поговориш с приятелите си. С който и да е от тях. Техол, Бъг, Брис, Джанат. Ще го направиш ли заради мен? Ще им кажеш ли какво те карат да правиш другите гвардейци?

— Добре.

— Хубаво. Ония кучи синове, другарите ти в гвардията, ще си имат големи неприятности. А, ето една подходяща кръчма — използват пейки вместо столове, тъй че няма да стърчиш като последния път.

— Хубаво. Жаден съм. Ти си добра приятелка, Шурк. Искам да се чукам с теб.

— Колко мило. Но просто разбери, много мъже се чукат с мен и това не бива да те притеснява, нали?

— Добре.

— Ублала…

— Да, добре, обещавам.

Отрядът яздеше в бавен тръс към град Ледерас и Кисуеър седеше оклюмала в седлото. Не поглеждаше към сестра си, Синтър, за да не би чувството за вина, което изпитваше, да пропълзи и да стисне в болезнена хватка душата й и да я повлече към забвението.

Знаела беше, че Синтър ще я последва навсякъде, и когато керванът на набиращите за армията изтрополи през селото им в джунглите на Дал Хон, е, това беше просто още една проверка на тайното й убеждение. Най-лошото беше, че включването й в морската пехота не бе нищо повече от проклета прищявка. Ускорена от една малка неразбория, а кръжащата навътре спирала на подозренията нямаше да намери в сърцевината си нищо друго освен самата Кисуеър — прокълнатата „друга“ жена, обитаваща като усмихната сянка, невидима в периферията на едно семейство. О, можеше да преживее скандала само с едно тръсване на главата и няколко пренебрежителни жеста. Не че го беше обичала — всички духове на гората знаеха, че един прелюбодействащ мъж е недостоен за женска любов, защото живее само заради себе си и няма да направи никаква жертва в името на честта на съпругата си, нито заради децата им. Не, мотивите й съвсем не бяха толкова романтични.

Скуката се оказа зъл пастир — бичът й така и не спираше да плющи. Гладът за забраненото добави още един мрачен оттенък към настройката на импулсите й. Знаела беше винаги, че рано или късно ще я прогонят от селото, ще я отхвърлят до края на живота й. Такова прогонване вече не беше смъртно наказание — необятният свят отвъд джунглата вече бе отворил множество спасителни изходи. Малазанската империя беше необятна, обхващаше милиони граждани на три континента. Да, знаеше, че няма да е никак трудно да изчезне сред тази благословена анонимност. А освен това знаеше, че винаги ще си има компания. Синтър — толкова способна, толкова практична — бе идеалната компания за всички нейни приключения. И, ох, как добре го знаеше Белия чакал, сестра й беше красавица и заедно двете никога нямаше да се боят от липса на мъжка компания.

Наемащите във войската като че ли й предлагаха бърз изход, непредвидено навременен, и те с охота бяха заплатили пътните разходи. Беше се вкопчила в опашката на хиената.

Сестра й Синтър я последва, естествено.

Трябваше да приключи с това. Но Бадан Грук беше пометен от бурното течение след тях. Глупакът бе затънал по Синтър.

Ако си беше направила труда да вложи малко мисъл в решението си, щеше да е осъзнала ужасното бедствие, в което бе въвлякла всички. Малазанските морски пехотинци поискаха десет години служба, а Кисуеър просто се усмихна, сви рамене и подписа за дългосрочната, като си каза, че щом играта й омръзне, просто ще дезертира и отново ще се стопи в анонимност.

Уви, нравът на Синтър бе от съвсем друга мая. Това, което поемеше вътрешно, го пазеше, а положеше ли клетва, държеше на нея до последния си дъх.

На Кисуеър не й отне много време да осъзнае грешката, която бе направила. Не можеше току-така да избяга и да изостави сестра си, която междувременно бе проявила достатъчно дарования, за да я направят сержант. И макар Кисуеър да беше общо взето безразлична към съдбата на Бадан Грук — толкова зле скроен беше горкият за войник, още повече за отдельонен сержант, — й ставаше все по-ясно, че Синтър е стегнала някакви възли между тях. Точно както Синтър бе последвала Кисуеър, така и Бадан Грук бе последвал Синтър. Но страшното бреме на отговорността не се оказваше сърцевината на връзката между Синтър и Бадан Грук. Още нещо ставаше тук. Дали сестра й всъщност не се беше влюбила в тоя глупак? Може би.