— Полека да не се задушиш, Шурк. Гуглата ми е свидетел, модата тук като че ли е измислена да скопи жените — това ли е подходящата дума? Да скопи? Всичко като че ли е замислено, за да те затвори, да затвори духа ти, сякаш свободата на една жена е някаква заплаха.
— Всичко е самоналожено, миличък — отвърна тя, докато стягаше оръжейния си колан, а после взе от пода смъкналата се на купчина пелерина и я изтърси. — Вземи десет жени, всички най-добри приятелки. Гледай ги, когато една от тях се ожени. Докато разбереш, тя вече е най-отгоре, седи самодоволно и с чувство на превъзходство на брачния си трон. И скоро всяка женичка от цялата тази сган хуква да си хване съпруг. — Метна пелерината на гърба си и закопча токите на раменете. — А царствената съвършена кучка седи най-горе и кима одобрително.
— Биография? Леле. Все едно, не трае дълго.
— О?
— Естествено. Цветята и розите са докато мъжът й не избяга с някоя от онези най-добри приятелки.
Тя се изсмя, след което изруга:
— Проклет да си, казах ти да не ме разсмиваш.
— Нищо няма да напука съвършеното ти лице, Шурк Елале.
— Знаеш какво казват — старостта дебне всички ни, Рутан Гъд.
— Някоя дърта вещица ли те е подгонила? Не се забелязва.
Тя тръгна към вратата.
— Забавен си, Рутан, дори когато се държиш идиотски. Исках да кажа, че повечето жени не се обичат. Не истински, не в основния смисъл. Ако някоя се окаже, че си е сложила оковите, ще ги боядиса златни и ще се скапе, докато не види същите окови на всяка друга жена. Това е вродената ни гадна черта. Заключи вратата, като излезеш.
— Казах вече — възнамерявам да остана тук тази нощ.
Нещо в тона му я накара да се обърне. Непосредствената й реакция бе да го изрита навън, макар и само за да наблегне на факта, че той все пак е гост, а не проклет от Блудния член на домакинството. Но беше доловила шепота на желязо в думите му.
— Проблеми в малазанската казарма ли, капитане?
— Има един вещ в морската пехота…
— Вещ в какво? Би ли ме запознал с него?
Погледът му пробяга настрани. Той бавно се надигна в леглото и опря гръб на стената.
— Вещ е нашият вариант на гадател на Плочите. Все едно, адюнктата е разпоредила… гадаене. Тази нощ. Някъде по това време.
— И?
Мъжът сви рамене.
— Може би съм просто суеверен, но самата идея за това ме изнервя.
„Нищо чудно, че беше толкова енергичен.“
— И искаш да останеш тук колкото може по-дълго.
— Аха.
— Добре, Рутан. Би трябвало да се върна до разсъмване, надявам се. Може да закусим заедно.
— Благодаря, Шурк. А, приятно прекарване и гледай да не се умориш.
„Няма начин, скъпи.“
— Почини си — каза му тя, докато отваряше вратата. — Утре сутринта ще ти трябват сили.
Винаги им давай нещо, преди да си тръгнеш. Нещо, което да подхранва очакването, след като очакването може толкова добре да заслепи един мъж до някои явни несъответствия в… хм, апетита. Заслиза по стълбите. Карамфилово масло. Нелепо. Налагаше се поредна визита при Селуш. Нивото на поддръжка на Шурк Елале ставаше все по-сложно напоследък, да не говорим колко скъпо.
Щом излезе, се сепна, като видя огромната фигура, надвиснала от отсрещния алков.
— Ублала! Сенките на Празния трон да те вземат дано, стресна ме. Какво правиш тук?
— Кой е той? — изръмжа великанът. — Ще го убия заради теб, ако искаш.
— Не, не искам. Ти пак ли си почнал да ме следиш? Слушай, вече ти го обясних това, нали?
Ублала Пунг наведе очи и измърмори нещо неразбираемо.
— Какво?
— Да. Казах „да“, капитане. О, иска ми се да избягам!
— Мислех, че Техол те е включил в Кралската гвардия — каза тя с надеждата да го разсее.
— Не обичам да лъскам ботуши.
— Ублала, трябва да го правиш само веднъж на няколко дена — или може да си наемеш някой…
— Не моите. На всички други.
— На другите гвардейци?
Той кимна унило.
— Ублала, повърви с мен — ще те черпя едно питие. Или три. — Тръгнаха по улицата към моста над канала. — Слушай, онези гвардейци просто се възползват от добротата ти. Не си длъжен да им лъскаш ботушите.
— Не съм ли?
— Не си. Ти си гвардеец. Ако Техол знаеше за това… хм, може би трябва да кажеш на приятелите си в гвардията, че ще споделиш едно-друго с най-добрия си приятел, краля.
— Той е най-добрият ми приятел, нали? Даде ми пиле.
Минаха по моста, като пъдеха с ръце рояците тлъсти мухи, и продължиха по широка улица покрай един от нощните пазари. Малазанските войници, които се шляеха тук, бяха повече от обичайното, забеляза тя.
Читать дальше