Стивън Ериксън - Прах от мечти

„Тестисите на шестия син? Лявата цица на третата дъщеря?“

Танакалаян почти чу вътрешния стон на Кругава.

Когато се изрекоха последните думи за сбогом и двамата варвари поеха обратно към лодката си, слънцето вече се беше смъкнало ниско. Канцлер Рава и конквестор Авалт придружиха перишите точно до средата и изчакаха там, докато тромавият съд бе избутан от пясъците и заподскача над водата, докато гребците влязат в ритъм. След това двамата сановници се обърнаха и закрачиха небрежно назад към павилиона.

— Любопитно е, нали? — измърмори Рава. — Тази тяхна безумна нужда да рискуват на изток.

— Без да се вслушат във всичките предупреждения. — Авалт поклати глава.

— Какво ще кажеш на стария Таркуф? — попита канцлерът.

Конквесторът сви рамене.

— Да даде на глупаците каквото им трябва, разбира се, с минимално пазарене по цената. Също така ще посъветвам да наемем спасителен флот от Дийл, който да тръгне след корабите им. Да ги последва поне до брега на Пеласиарско море.

— Съвсем правилно, Авалт — измърмори Рава.

Влязоха в павилиона, продължиха по коридора и се върнаха в главната зала, отново в безопасната компания на слугите, чиито тъпанчета бяха прободени и езиците им — отрязани. Все пак винаги съществуваше опасността от шпиони, които могат да четат по устните, което означаваше, че тези четирима нещастници ще умрат преди залез-слънце.

— Тази тяхна сухопътна сила, която трябва да мине през кралството — каза Рава, след като отново се настани до масата. — Предвиждаш ли някакъв проблем?

Авалт взе втората стъкленица и си наля още вино.

— Не. Перишите държат много на честта. Ще останат верни на думата си поне по време на марша. Тези, които се върнат от Пустинните земи — стига някои да успеят, — няма да са в състояние да направят кой знае какво, освен да се подчинят на волята ни. Ще съберем всички ценности от оцелелите и ще ги продадем като кастрирани роби на дрешите.

Рава се намръщи.

— Стига Таркуф да не разбере. Бяхме напълно изненадани, когато ония съюзници на перишите налетяха на нашите сили.

Авалт кимна, спомнил си за внезапния сблъсък по време на дългия поход към границата на империята Ледер. Ако перишите бяха варвари, то Изгорените сълзи на Хундрил трудно можеха да се нарекат човешки същества. Но Таркуф — проклета да е люспестата му крокодилска кожа — си ги беше харесал и точно тогава започна целият този кошмар. Нищо по-лошо нямаше, Авалт беше твърдо убеден в това, от крал, решил да поведе армията си лично. Всяка нощ десетки шпиони и убийци водеха жестока, но общо взето безшумна война в лагерите. Всяка сутрин околните блата се оказваха пълни с трупове и орляци лешоядни птици. А Таркуф стоеше спокойно, вдишваше дълбоко мразовития нощен въздух и се усмихваше към безоблачното небе — побеснелият твърдоглав глупак.

Е, слава на деветглавата богиня, кралят се беше върнал в палата си, осмукваше кокалчета на жабешки крака, а Изгорените сълзи останаха на лагер отвъд реката, малко зад североизточните блата, и умираха от блатна треска и какво ли още не.

Рава допи виното си и си наля още.

— Видя ли лицето й, Авалт?

Конквесторът кимна.

— Мъртвородени… кръвта на четиринадесетата дъщеря… винаги си имал богато, макар и малко гадно въображение, Рава.

— С вкуса на сок от набедрена препаска постепенно се свиква, Авалт. Чужденците рядко го възприемат. Все пак, признавам с неохота: бях впечатлен от това, че никой от двамата не повърна тая гадост.

— Чакай само да избие в новите рани, които ще понесат.

— Това ме подсеща — защо не дойде дестраянтът им? Очаквах Върховният им жрец да ги придружи.

Рава сви рамене.

— Засега не можем да внедрим хора в редиците им, тъй че въпросът ти все още не може да получи отговор. Слязат ли на брега и навлязат ли в кралството ни, ще разполагаме с достатъчно лагерни курви и носачи и ще разберем всичко, което ни трябва.

Авалт се отпусна на стола си и хвърли поглед към канцлера.

— Четиринадесетата? Фелаш, нали? Защо нея, Рава?

— Тая кучка отхвърли попълзновенията ми.

— Защо просто не я открадна?

Сбръчканото лице на Рава се сбръчка още повече.

— Опитах. Вслушай се в предупреждението ми, конквестор: никога не се опитвай да се промушиш покрай прислужниците на Кралската кръв — те са най-жестоките убийци, които е виждал този свят. Вестта стигна до мен, разбира се… три дни и четири нощи най-неописуеми изтезания на агентите ми. И кучките имаха наглостта да ми пратят бутилка с осолените им очи. Какво безочие!