Стивън Ериксън - Прах от мечти

Смъртен меч Кругава, разбира се, бе закалена, може би дори безразлична към тези неща и му напомни неумолимо за връхлитащ през храсти глиган, докато крачеше след нея към очакващите ги места.

Сановниците станаха в знак на уважение точно в мига, в който облечените в тежка дрънчаща броня гости спряха пред тях. Кругава заговори първа, на търговската реч.

— Аз съм Кругава, Смъртен меч на Сивите мечове. — След като заяви това, смъкна тежките си ръкавици. — С мен е Щит-наковалня Танакалаян.

Всички слуги вече им наливаха тъмна течност от една от трите големи стъкленици. Двамата представители на Болкандо вдигнаха пълните си бокали и Кругава и Танакалаян последваха примера им.

Мъжът отляво, може би в седмото си десетилетие — тъмното му лице бе нашарено с отрупани с накити белези, — отговори на същия език:

— Добре дошли, Смъртен меч и Щит-наковалня. Аз съм канцлер Рава от кралство Болкандо и говоря от името на крал Таркуф на тези преговори. — След това посочи много по-младия мъж до себе си. — Това е конквестор Авалт, който командва кралската армия.

Воинската професия на Авалт личеше съвсем явно. В добавка към същата ризница, каквато носеха стражите в коридора, имаше метални налакътници и наколенници. Освен четирите метателни ножа, с прости дръжки и излъскани от дълга употреба, носеше къс меч, прибран в ножница под дясната му ръка, и крива сабя под лявата. Ивици плетено желязо покриваха ръцете му от китките до ставите на пръстите, а след това продължаваха по дължината на четирите пръста, с издължено парче извито желязо, предпазващо горната половина на палците. Шлемът на конквестора — с набузници и предпазител за носа, изкован в подобие на змия със странно плоска глава — бе поставен на масата. Множество белези красяха лицето на воина, като най-големият минаваше диагонално през дясната му буза и свършваше при ъгълчето на стиснатите му устни. Това, че ударът е бил жесток, личеше по хлътналата кост.

След като представянията приключиха, двамата мъже от Болкандо вдигнаха бокалите си и всички отпиха.

Течността бе противна и Танакалаян едва се сдържа да не повърне.

Като видя израженията им, канцлерът се усмихна.

— Да, отвратително е, нали? Кръв от четиринадесетата дъщеря на краля, смесена с мъзга от кралското дърво Хава — същото дърво, дало острия трън, който отвори вената й. — Помълча, после добави: — Според обичая на Болкандо в чест на официални преговори той трябва да принесе в жертва едно от собствените си деца, в доказателство за своя ангажимент към договореностите.

Кругава остави бокала си може би малко по-силно, отколкото бе нужно, но си замълча.

Танакалаян се покашля.

— Въпреки високата чест, която ни се оказва с това жертвоприношение, канцлер, съгласно нашия обичай сега трябва да скърбим за смъртта на четиринадесетата дъщеря на краля. Ние перишите не проливаме кръв преди преговори, но ви уверявам, че нашата дума, щом бъде дадена, е също така обвързана с чест. Ако обаче очаквате доказателство за това, сме затруднени.

— Не е необходимо доказателство, приятели — усмихна се Рава. — Кръвта на девственото дете вече е в нас, нали?

Когато слугите напълниха втория от трите бокала, подредени пред всеки от тях, Танакалаян усети как Кругава настръхна. Този път обаче течността бе прозрачна и от нея лъхна нежен дъх на цветя.

Канцлерът, който не можеше да е останал сляп за внезапния смут на перишите, отново се усмихна.

— Нектар от цветята шарада от кралската градина. Ще се уверите колко изключително прочистващо действа на небцето.

Отпиха и наистина, струята сладко освежително вино им донесе осезаемо облекчение.

— Шарадата — продължи канцлерът — се подхранва изключително от мъртвородените на съпругите на краля, поколение след поколение. Тази практика не е прекъсвана от седем поколения.

Танакалаян се изкашля тихо, усетил, че Кругава — сдържаността й бе рухнала окончателно — всеки момент ще запокити сребърния бокал в лицето на канцлера. Бързо остави своя, пресегна се и със съвсем малко усилие успя да го изтръгне от ръката й и внимателно да го постави на масата.

Слугите наляха последното приношение, което за Танакалаян приличаше на най-обикновена вода, въпреки че, естествено, това наблюдение вече не изглеждаше толкова убедително, колкото може би му се искаше. „Последно прочистване, да. От кралския кладенец, където държат кокалите на сто гниещи крале. Превъзходно!“

— Изворна вода — заяви канцлерът, но гласът му прозвуча някак напрегнато, — в случай, че ожаднеем в многословието си. Е, моля, заемете местата си. След като приключим със словата, ще пируваме с най-отбраните ястия, които кралството може да предложи.