Стивън Ериксън - Прах от мечти

— А онези Убийци? — попита Сторми, присвил очи нагоре. — Те защо не се показват — ония, дето ни отвлякоха…

— Не знам, Щит-наковалня. — „Нещо не е наред.“

Гунт Мач и Саг’Чурок се приближиха и двамата другоземци — наричаха се малазанци — отстъпиха назад.

— Гес, какво става, ако не ни харесат?

— Какво мислиш? — сопна се Геслер. — Мъртви сме, това става.

— Няма опасност — увери ги Калит. „Червената маска също вярваше в това, разбира се.“

Саг’Чурок проговори в ума й.

„Дестраянт. Матроната е окована.“

„Какво?!“

„Двамата Шай’гал, които останаха в Гнездото, са сключили съюз. Изяли са предния й мозък и сега останките й са под тяхната власт. Чрез тялото й са изкоренили Ампелас. Но плътта й отслабва — скоро Ампелас ще загине. Трябва да намерим враг. Трябва да намерим своята война.“

Калит погледна към Гунт Мач.

— Тя в безопасност ли е?

„Да.“

— Но… защо?

„Шай’гал не виждат бъдеще. Битката свършва. Няма бъдеще. Първата щерка е без значение.“

— А Гу’Рул?

„Прокуден. Може би е мъртъв — опитал да се върне, да им се опълчи, но го прогонили. Лошо ранен.“ Геслер се намеси:

— Говориш с тези същества, нали?

— Да. Извинете ме. В мен се събуждат сили… мириси. Първата щерка… тя е дар.

— Ако ще водим тази армия ебачи на слонове…

— Сторми, млъкни!

И Геслер изсипа върху приятеля си порой възражения и обиди на чуждия им, непонятен за нея език.

Но Калит нямаше нужда да разбира думите. Сторми видимо устоя на словесната атака и държеше на своето, лицето му се зачерви като в убийствена закана. Упорит мъж беше, много повече от Смъртния меч. Геслер го нападаше яростно, но думите му не можеха да го разколебаят. „Той каза, че имал сънища. Приел е това.“

— Тя ще сподели мирисите с вас — каза Калит. — Необходимо е…

Сторми се извърна към нея.

— Онези Ве’Гат. Колко са бързи? Колко са умни? Могат ли да се отзовават на команди? Дисциплина? Що за сигнали ще изпълняват? И кой в името на Гуглата е врагът?

Калит само поклати глава.

— Нямам отговори. Никакво знание нямам. Нищо не мога да кажа.

— Кой може?

— Проклет да си, Сторми!

Едрият мъж с рижата брада се обърна разгневен към приятеля си и викна:

— Да! Ти си Смъртният меч — тия въпроси ти трябва да ги задаваш, не аз! Кой ще командва тука? Ти, тъпо говно на бедерин такова! Тъй че престани да ми скимтиш като паленце и си почвай работата!

Ръцете на Геслер се свиха в юмруци и той пристъпи половин крачка към Сторми и изръмжа:

— Прекали! Сега ще ти пръсна дебелата тиква, Сторми, и ще си ида…

Сторми се озъби и се присви да посрещне атаката на Геслер.

Саг’Чурок пристъпи тежко между тях, остриетата на мечовете се изправиха настрани и принудиха и двамата да отстъпят, та нащърбените върхове да не ги пронижат. Геслер изръмжа, а Сторми се ухили.

— Дай ми ги тия мириси, гущер. Трябва да поговорим.

— Не този — каза Калит. — Гунт Мач е без мечове. Не Дж’ан, тази. Иди при нея.

— Добре. И после какво?

— После… нищо. Ще видим.

Той спря пред Гунт Мач. Геслер мълчеше и гледаше, скръстил ръце.

— Е? Богове, как вони… — Изведнъж се присви. — Извинявай, гущер. Не го мислех сериозно. — Избърса лицето си, после вдигна ръката си и я погледна намръщено. — Поля ме с нещо!

— Мирис — каза Калит.

— Гущерката в главата ти ли е вече, Сторми? — обади се Геслер. — Не го вярвам — ако го беше направила, вече щеше да тича към най-близката пропаст.

— Не съм аз тоя, който нарочно се държи тъпо, Гес.

Геслер погледна навъсено приближаващите се легиони.

— Добре де, кажи ми какво можем да направим.

— А, не. Ела сам да го разбереш.

— Не съм ничий проклет Смъртен меч.

— Все едно. Така ли ще си стоиш, Гес?

Войникът изруга и пристъпи към Гунт Мач.

— Добре, хайде прави каквото ще правиш, че няма време… — Дръпна рязко глава и потърка очи. — Оу!

Калит усети присъствие до себе си.

Бре’ниган. Млечните очи на Стража Дж’ан бяха пленили тъмносиньото на привечерта.

„Срещу двама Шай’гал не можех да направя нищо.“

Гласът в главата й я стъписа. Този древен Че’Малле като че ли изобщо не я беше признавал досега. Гласът му трепереше.

„Провалих се.“

— Сам го каза. Не си можел да направиш нищо срещу двама Шай’гал, Бре’ниган.

„Матроната вече я няма.“

— Това е вярно вече от доста време.

„Дестраянт, мъдростта в думите ти е горчива, но не мога да ги отрека. Кажи ми, тези две човешки същества — те изглеждат… своенравни. Но пък аз почти нищо не знам за расата ви.“