Стивън Ериксън - Прах от мечти

Но не падаха достатъчно. Фалангата бе като машина и поглъщаше всичко по пътя си.

Фидлър беше загубил „проклетията“ си и тежкия арбалет в първата траншея. Късият меч изглеждаше в ръката му жалък като трън. Едно странично перване беше отпратило шлема му във въздуха и по дясната му скула течеше кръв.

Видя как Корик заби меча си във врата на един На’Рук. Друг гущер се обърна зад него и вдигна алебардата си. Две стрели се забиха под мишниците му, гущерът се строполи напред и затисна Корик. Отнякъде изникна Смайлс.

— Свириха отстъпление! — викна Кътъл.

— Чух…

— Бързия Бен се прецака, Фид — тоя гигантски взрив…

— Знам. Забрави го — помогни ми да измъкнем отделението — тежките ще задържат, докато се прегрупираме. Хайде. Не виждам нито Коураб, нито Ботъл…

Трупове на На’Рук и човешки тела почти бяха затрупали Ботъл, но той не бързаше да се измъква изпод тях — още гущери газеха напред от всички страни.

„Дори не ги забавихме.“

„Бързак, какво стана с финеса ти?“

Успя да зърне късче небе и вайвала, зареян високо в него, нетърпелив да се спусне, за да започне своя пир. „Мила ми бабо, все казваше да не се пресягам много надалече. Затвори сега мъртвите си очи и не забравяй колко те обичах.“

Напусна тялото си и се понесе нагоре.

Коураб дръпна с все сила и изтръгна меча си от лявата очна кухина на влечугото, след това се пресегна и сграбчи отново глезена на Шоули… но тежкият беше спрял да крещи и когато погледна лицето му, Коураб видя, че е отпуснато и че очите му са изцъклени.

Редицата На’Рук се приближаваше. Коураб изруга и се обърна да побегне.

Окопът на тежката пехота бе точно пред него. Видя лицата под шлемовете и стиснатите за бой оръжия. Стрели засвистяха над главата му и трясъкът на муцуните изригна на порой зад него. Коураб забърза.

Кътъл го догони и продължиха бегом.

— Виждал ли си Тар?

— Видях го, като падна.

— Ботъл?

Коураб поклати глава.

— Смайлс? Корик?

— Фид ги прибра.

— Фидлър! Той…

Първата траншея точно зад двамата морски пехотинци изригна. Редиците На’Рук просто изчезнаха сред синкави облаци.

— Какво…

— Някой кучи син настъпи проклетия! — отвърна Кътъл. — Пада им се! Хайде!

Лицата под ръбовете на шлемовете пред тях бяха смъртно бледи — но тежките стояха, готови за бой. Двама се отдръпнаха и пропуснаха десантчиците.

Единият извика на Кътъл:

— Ония криваци…

— Разкарахме ги — ревна той в отговор. — Вече е само желязо.

И изведнъж по дължината на траншеята изригна мощен вик:

— СЛАВА НА МОРСКАТА ПЕХОТА!

И лицата около Коураб изведнъж потъмняха, лъснаха само зъбите. Мигновеното преображение отне дъха му. „Желязо, да. Знаете всичко за желязото.“

На’Рук бяха на пет стъпки зад тях.

Тежките се вдигнаха да ги посрещнат.

Гущерите излазиха от огромния кратер, зейнал там, където доскоро стоеше Бързия Бен, престроиха се и отново настъпиха. Хедж извъртя глава, както се бе присвил на земята, и огледа ледерийските легиони. Придвижваха се напред в тръс, с бавно снишаващи се в застъпващи се редове пики.

Изсумтя. „Добри оръжия са за тая работа.“

— Мостоваци! Слушай! Забравете Висшия маг. Той е пепел на вятъра. Ще поразмекнем гущерите за ледериите. Приготви мунициите. Един залп, когато кажа, и се оттегляме, а ако ледериите загреят бързо, ще ни направят път! Ако не, свивате вдясно — вдясно, чухте ли? И бягате, все едно Гуглата е по петите ви!

— Командире! — извика някой.

— Какво?

— Кой е Гуглата?

„Богове на бездната!“

— Просто един тип, дето не искаш да те гони по петите, ясно?

— А. Ясно.

Хедж вдигна глава. „Мамка му. Тия имат прътове и гърнета!“

— Провери мунициите! Мини на синьо. Чухте ли ме? Сините! И мериш в първата линия! Гърнетата, момчета и момичета, ония с белите буци на гърбовете!

— Командире!

— Гуглата да те…

— Чувам коне! От югоизток, мисля… Да, коне са!

Хедж се надигна. Видя как две гущерски фаланги плавно завиха натам. „О, богове…“

Гал се беше присвил над врата на коня. И също като малазанците видя най-грозния противник, който целият проклет свят можеше да му поднесе. И най-страшния. Но тия карета там нямаха пики, с които да отбият конна атака — и щяха да платят за това.

Още в първите десетина мига видя всичко, което трябваше да види.

Врагът прегазваше малазанската армия, изтласкваше я назад, посичаше стотици войници все едно, че бяха безпомощни деца. Истинска касапница. Едва една трета от фалангите всъщност беше влязла в бой с Ловците на кости.