Стивън Ериксън - Прах от мечти

Огромните ятагани и алебарди се вдигнаха за бой.

Бързия Бен напрегна сетивата си, докато не усети самия въздух около създанията, теченията, засмукани през хрилете към дробовете им на влечуги. Пресегна се, за да обхване колкото може повече от тях.

А след това подпали въздуха.

Мълниите отскачаха от Висшия маг, извиваха се в дъга към небето и изсвистяваха встрани.

Сержант Сънрайз изкрещя, когато една се изви и полетя на спирала право към Хедж. Хвърли се напред — три крачки, които сякаш разкъсаха всеки мускул в гърба и краката му. Беше Подпалвач на мостове. Беше мъжът, който винаги бе искал да бъде. Никога досега не се беше извисявал повече, не беше вървял по-изправен.

И всичко това — заради Хедж.

„Виждаш ли ме? Аз съм Сънрайз…“

Усмихваше се, докато се хвърляше на пътя на мълнията.

Сержантът на Хедж се взриви: ослепително бяло, след което остана само вихрушка от пепел. Войниците се разкрещяха. Хедж се обърна и извика:

— Всички долу! Залегни! Изчакваме… изчакваме!

„Майната ти, Бързак — това не е Пейл, знаеш го! И ти не си Тайсхрен!“

Рутан Гъд сечеше наляво и надясно, но проклетите същества го притискаха — бяха спрели атаката му. Тежките железни остриета пращяха и се хлъзгаха встрани от тялото на коня и от бедрата му. По бронята се виждаха пукнатини, но след всеки удар те заздравяваха отново. Мечът му се врязваше през шлемове и черепи, вратове и крайници, но На’Рук не отстъпваха, стягаха се все по-плътно и по-плътно около него.

Чу грохот някъде вляво от себе си и усети вонята на побеснели лабиринти, изригнали да причинят неописуеми неща. „Колко още ще можеш да се криеш, Бързак?“ Знаеше, че няма да дочака отговора. Събаряха го и го затискаха с тежестта си. Конят му залиташе, главата му се мяташе и потръпваше при всеки дивашки удар на ятаганите.

Останалите от фалангата подминаваха задържалите го бойци и всеки момент щяха да стигнат до първите траншеи. Успя да зърне от двете страни други настъпващи фаланги.

Четири остриета го поразиха едновременно и го надигнаха от седлото с трясък от натрошени парчета лед. Рутан изруга и се хвърли във вихъра от крака на влечуги и железни оръжия. А после ноктести стъпала замахнаха и затъпкаха. Удар в лицето го зашемети. Бяло. След това — благословен мрак.

Двайсет разтега. Оцелелите морски пехотинци се вдигнаха като един от първата траншея. Арбалетите пуснаха стрелите. Затрещяха шрапнели и засвяткаха запалители. Точно пред себе си Фидлър видя как стрелата му се плъзна покрай едно от гърнетата и се взриви точно зад главата на гущера. Шлемът изхвърча във въздуха, ръсеше мозък и кост във вихрена кървава диря. Гърнето почерня и избухна.

Ударната вълна го отхвърли назад и долу в окопа. Засипаха го късове броня и месо.

Останал без дъх, той заопипва с ръка да презареди. Още една, последната проклетия. „Трябва да се отърва от нея, преди всичко да е гръмнало като онези острилки по траншеята… богове, сдъвкаха ни…“

Над окопа притъмня.

Фидлър погледна нагоре.

Влечугите бяха дошли.

Коураб беше успял да презареди. Вдигна глава и видя един гигантски гущер, изправен над насипа. Зяпналата му паст все едно му се хилеше.

Металната стрела потъна в мекото гърло и щръкна зад черепа. Съществото залитна. Коураб хвърли арбалета и извади меча си. Замахна към левия пищял. Ударът едва не прекърши китката му, а оръжието се вряза дълбоко в костта и заседна.

Съществото все още стоеше изправено, но огромното му туловище затрепери.

Коураб се помъчи да изтръгне меча.

От двете му страни На’Рук се спускаха от насипа и скачаха в траншеята.

Замахът отдолу вдигна сержант Праймли във въздуха и той се понесе над желязното острие, кръвта му се плисна по земята като от ведро. Нелер изрева, хвърли се към лявата ръка на гущера, хвана я, надигна се нагоре и натика острилката между лъскавата гръдна плоча и мазната кожа. Изщракаха челюсти и захапаха лицето му. Пареща като киселина слюнка плисна в очите му. Нелер натика острилката още по-дълбоко, а след това натресе юмрука на лявата си ръка в бронята, точно върху нея.

Мълван Дрийдър, който тъкмо забиваше копието си в корема на гущера, пое удара, когато гърдите на съществото изригнаха. Глинен шрапнел раздра шията му. Нелер отхвърча назад, без дясна ръка и с обезобразено лице.

Тялото на Праймли се свлече на пет крачки встрани.

Гущерът рухна.

Други два се появиха зад него, вдигнали ятаганите си.

Дроуфърст отстъпи крачка назад, вдигна щита пред гърдите си и стисна меча. В същия миг Скълдет скочи покрай нея и се озова между двата На’Рук.