Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Вече не съм…

— Титлата ви си стои в кралския регистър — каза той. — И продължавате да получавате възнаграждението си.

— И на два пъти помолих да се приключи и с двете. — Замълча и кривна глава. — Извинявам се, но откъде знаете това?

— Моите извинения, Аквитор. Казвам се Бъг и настоящите ми задължения включват тези на канцлер на кралството, наред с, хм, някои други. Вашите молби бяха отбелязани, записани и съответно отхвърлени от мен. — Вдигна ръка да я спре. — Успокойте се, няма да бъдете измъкната от дома си, за да подновите работата си. По същество сте пенсионирана и ще получавате пълната си пенсия до края на живота си, Аквитор. Все едно — добави той, — не ви посещавам тази нощ в това си качество.

— О? Тогава какво желаете?

— Може ли да вляза?

Тя отстъпи и след като мъжът влезе, затвори вратата, мина покрай него в тесния коридор и го заведе в оскъдно обзаведената гостна.

— Моля седнете. След като никога не съм ви виждала, боя се, че не мога да направя никаква връзка с учтивия господин, който ми помогна да разместя няколко камъка. — Помълча, след което добави: — Ако слуховете са верни, преди вие бяхте личния слуга на краля, вярно ли е?

— Бях, да. — Изчака, докато тя се настани в стола си, преди да седне на другия. — Аквитор, в шестия месец ли сте?

Тя се сепна.

— Да. А в кое досие открихте това?

— Извинете. Чувствам се необичайно неловко тази нощ. М-м, в компанията ви, имам предвид.

— От дълго време не съм притеснявала никого, канцлер.

— Да, м-м, може би… добре, всъщност не точно вие, Аквитор.

— Трябва ли да изпитвам облекчение, че оттеглихте комплимента си?

— Сега си играете с мен.

— Да. Канцлер, моля ви, за какво е всичко това?

— Смятам, че е най-добре да мислите за мен в друго ми качество, Аквитор. Вместо „канцлер“, позволете да ви предложа „Цеда“.

Очите й бавно се разшириха.

— Аха. Много добре. Техол Бедикт е имал не какъв да е слуга, изглежда.

— Тук съм — заговори Бъг и очите му за миг се спуснаха към издутия й корем, — за да осигуря известна… защита.

Жегна я някакъв смътен страх.

— За мен или за бебето ми? Защита от какво?

Мъжът се наведе към нея, сплел ръце.

— Серен Педак, бащата на вашето дете е Трул Сенгар. Тайст Едур и брат на император Рулад. Той обаче беше и нещо повече от това.

— Да. Беше мой любим.

Той извърна очи настрани и кимна.

— Съществува версия на Плочите, състояща се от Домове, един вид формална структура, наложена върху различни сили, които действат във вселената. Нарича се Драконовата колода. В тази Колода Домът на Сянка се владее за момента не от Тайст Едур, които са основали това селение, а от нови същности. В Дома има Крал, без Кралица все още, а под Краля на Върховен дом Сянка има различни, м-м, слуги. От време на време тези роли намират нови лица. Смъртни лица.

Тя го гледаше с пресъхнала като изпечен на слънцето камък уста. Гледаше го как кърши ръце и очите му се местят насам-натам.

— Смъртни лица.

— Да, Аквитор.

— Трул Сенгар.

— Рицарят на Сянка.

— Жестоко изоставен, както изглежда.

— Не по избор, нито от пренебрежение, Аквитор. Тези Домове са въвлечени във война и тази война ескалира…

— Трул не е избрал тази титла, нали?

— Не. В тези неща изборът играе малка роля. Може би дори Владетелите и Владетелките на Домовете не са толкова всемогъщи, колкото би им се искало да вярват. Същото, разбира се, може да се каже за боговете и богините. Властта е измамна илюзия, балсам за лекомислената надменност.

— Трул е мъртъв — каза Серен.

— Но Рицарят на Сянка продължава да живее — отвърна Бъг.

Уплахата, която се беше надигнала в нея, леден прилив, набъбнал да залее всяко пространство в нея, между мислите й, ги удави една по една и страхът я погълна.

— Детето ни — прошепна Серен.

Очите на Бъг изстинаха.

— Блудния причини убийството на Трул Сенгар. Тази нощ, Аквитор, Драконовата колода ще се събуди, в същия този град. Това събуждане всъщност е предизвикателство към Блудния, подкана за битка. Готов ли е той? Има ли достатъчно сила за контраатака? Ще бъде ли окъпана тази нощ с кръвта на смъртни? Не мога да кажа. Едно обаче съм решен да предотвратя, Серен Педак, и то е Блудния да удари враговете си чрез детето, което носите.

— Това не е достатъчно — прошепна тя.

Веждите му се вдигнаха.

— Аквитор?

— Казах, че не е достатъчно! Кой е този Крал на Върховния дом на Сянка? Как смее да посяга на детето ми! Призовете го, Цеда! Тук! Веднага!