Стивън Ериксън - Прах от мечти

Адюнкта Тавори стоеше на платформата, съсредоточена върху нещо оттатък прозорците.

— Повикали сте ме, адюнкта.

Тавори не се обърна. Заговори през рамо:

— На масата има писалищна дъска, капитан. На нея ще намерите имената на онези, които ще присъстват на четенето. Тъй като може да има известна съпротива от страна на някои, капитан Фарадан Сорт ще ви придружи до казармата.

— Ясно. — Лостара отиде до масата, взе дъската и прегледа имената, изписани в златистия восък. Веждите й се вдигнаха.

— Адюнкта? Този списък…

— Отказите са забранени, капитан. Свободна сте.

В коридора двете жени спряха, забелязали идващия към тях ледериец. Скромно облечен, с окачения на колана му прибран в ножница без украса дълъг меч, Брис Бедикт не притежаваше никакви изключителни физически качества и все пак нито Лостара, нито Фарадан Сорт можеха да откъснат очи от него. Дори един случайно хвърлен поглед неизбежно щеше да се върне към него, пленен от нещо неопределено и в същото време непреодолимо.

Отдръпнаха се настрани, за да го пуснат да мине.

Той спря, за да ги удостои с почтителен полупоклон.

— Извинете — обърна се към Лостара, — бих желал да говоря с адюнктата, стига да е възможно.

— Разбира се — отвърна тя и се пресегна да отвори двойната врата. — Просто влезте и се представете.

— Благодаря ви. — Къса усмивка и той пристъпи в залата и затвори вратата.

Лостара въздъхна.

— Мдаа — съгласи се Фарадан Сорт.

Щом адюнктата се обърна към него, Брис Бедикт се поклони и заговори:

— Адюнкта Тавори, поздрави и най-сърдечни почитания от краля.

— Постарайте се да му предадете и моите най-добри чувства — отвърна тя.

— Непременно. Наредено ми е да ви донеса едно предупреждение, адюнкта, с цялото уважение към това заседание с гадаене, което възнамерявате да проведете тази нощ.

— Що за предупреждение и от кого, ако мога да попитам?

— Има един Древен бог — каза Брис. — Бог, който традиционно е избрал двора на Ледерас за свой храм, ако позволите, и вече го прави от неизвестен брой поколения. Най-често се представяше като консорт на кралицата и бе известен под името Турудал Бризад. Като цяло, разбира се, истинската му самоличност е неизвестна, но не може да има никакво съмнение, че е Древният бог, познат под името Блудния, Господар на Плочите, което, както знаете, е ледерийското съответствие на вашата Драконова колода.

— А, започвам да разбирам.

— Точно така, адюнкта.

— Блудния може да погледне на това гадаене — и на Колодата — като на нарушение, престъпване на границите.

— Адюнкта, реакцията на един Древен бог не може да бъде предсказана и това е особено вярно за Блудния, чиято връзка със съдбата и случайността е доста напрегната, както и усложнена.

— Може ли да говоря с този Турудал Бризад?

— Древният бог не е възвръщал тази си самоличност отпреди възцаряването на императора; нито е бил виждан в двореца. При все това ме увериха, че отново е привлечен — вероятно развълнуван от намеренията ви.

— Любопитна съм кой от двора на вашия крал е в състояние да съзре такива неща?

Брис пристъпи нервно на място.

— Би трябвало да е Бъг, адюнкта.

— Канцлерът?

— Ако това е качеството, в което го познавате, тогава да, канцлерът.

През цялото това време тя бе останала на платформата, но сега слезе по четирите стъпала в единия край и се приближи до Брис. Безцветните й очи замислено се вгледаха в лицето му.

— Бъг. Един от моите Върховни магове го намира за… как да го кажа точно на вашия език? Да. Възхитителен. Но пък Бързия Бен е необичаен и склонен към странни, често сардонични преценки. Канцлерът Цеда ли е? Ако това е подходящото название за Върховен маг?

— Би било най-добре да гледате на него като на такъв, да, адюнкта.

Тя като че ли се замисли над това. После каза:

— Макар да съм убедена в способностите на нашите магове да ни защитят срещу повечето заплахи… заплаха от един Древен бог вероятно е извън възможностите им. А вашият Цеда?

— Бъг ли? Ъъ, не, не мисля, че е много уплашен от Блудния. Уви, той възнамерява да се оттегли извън града тази нощ, ако проведете четенето. Както заявих преди малко, тук съм, за да ви предупредя и да ви предам искрената загриженост на крал Техол за вашата безопасност.

Думите му като че ли й се сториха обезпокоителни, защото тя се обърна и бавно закрачи. Спря в края на правоъгълната маса и отново се извърна с лице към него.

— Благодаря ви, Брис Бедикт — каза със сдържана формалност. — За жалост, отлагах това четене вече твърде дълго. Насоката е необходима и всъщност — наложителна.