Стивън Ериксън - Прах от мечти

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Прах от мечти» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: БАРД, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Прах от мечти: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Прах от мечти»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Във война губи всеки. Тази жестока истина може да се види в очите на всеки войник във всеки свят…
Последната велика армия на Малазанската империя е решена да даде последен дързък отпор в името на изкуплението. Но може ли подвизите да са героични, когато няма кой да свидетелства за тях?
И може ли нещо, което не е видяно, завинаги да промени света? Съдбите никога не са прости, истините никога не са еднозначни, но едно е сигурно: времето не е на ничия страна. Защото Драконовата колода е разгадана, развихрена е страховита сила, непонятна и неустоима за никого…
Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи!
Salon.com

Прах от мечти — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Прах от мечти», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Шеб посегна към една от камите си.

— Не обичам претенциозните, а ти си точно такъв. Мислиш си, че големите думи те правят по-умен, по-добър. Харесва ти как Раутос те уважава, мислиш си, че те приема за равен. Но бъркаш тука — не си му равен. Той ти се подиграва, Таксилиан. Ти си едно умно паленце.

— Точно така разсъждават ледериите — въздъхна Раутос. — Това държи всекиго от тях на мястото му, горе, долу — колкото и да твърдят някои, че презират системата си, в крайна сметка правят всичко, което могат, за да си я запазят.

Таксилиан също въздъхна.

— Всъщност това го разбирам, Раутос. Стабилността ти напомня къде да стоиш. Потвърждава, че си имаш законно място в обществото, за добро или за лошо.

— Само се чуйте, говняри такива!

Междувременно другите бяха дошли. Таксилиан им посочи вдлъбнатината и каза:

— Смятаме, че намерихме входа, но ще трябва да копаем.

Ласт се приближи с лопата в ръце.

— Аз ще започна.

Зареян във въздуха, призракът гледаше. На запад слънцето гаснеше в смъртно бледата жила на хоризонта. Когато Ласт се умори, Таксилиан зае мястото му. После Напет, а след него Шеб. След него опита Раутос, но дупката вече бе толкова дълбока, че му беше трудно да хвърля пясъка достатъчно високо, за да не се изсипва обратно. Работата му не продължи дълго и накрая Шеб му изръмжа да се маха и да остави на простите хора да се оправят. Ласт и Таксилиан го измъкнаха навън.

В прашния сумрак долу изкопът беше открил единия ръб на каменната фасада — подредени без хоросан огромни блокове.

Спорът отпреди малко беше притеснил призрака, макар той да не беше сигурен точно защо. В края на краищата той беше далеч над тези глупави неща. Игрите на положение, толкова горчиви и самоунищожителни — всичко това бе губене на време и енергия, проклятие за хора, които можеха да гледат навън, но никога навътре. Беше ли мярка за интелигентност? Бяха ли такива нещастни жертви просто хора с размътени умове, неспособни да се взрат в себе си и да си направят честна самооценка? Или беше проява на ниска интелигентност това, че човек инстинктивно бяга от потенциално опасния смут, след като научи твърде много истини за себе си?

Да, точно тази идея — за самозаблудата — го караше да се чувства странно притеснен, беззащитен и уязвим. Защото можеше да разбере високата й цена. Ако самосъзнанието се окажеше чудовище, кой нямаше да се крие от такова нещо? Кой нямаше да побегне, щом то надвисне над него? Толкова близо, че да го подушиш, да го вкусиш? Да, дори най-низшият звяр знаеше цената на това да не познаваш себе си прекалено добре.

— Стигнах пода — обяви Шеб, изправи се и когато другите се струпаха покрай несигурния ръб на изкопа, изръмжа: — Стойте настрана, глупаци! Да ме затрупате ли искате?

— Изкушаващо е — подхвърли Напет отгоре. — Но пък тогава ще трябва да изравяме и трупа ти.

Лопатата изстърга на камък и след малко Шеб рече:

— Намерих горната част на вход тук, пред мен — нисък е… но широк. Има рампа, не стъпала.

„Да — помисли призракът. — Точно както трябва да бъде.“

Шеб изобщо не държеше да се откаже от работата, след като вече можеше да види входа. Копаеше бързо и пъшкаше с всяко вдигане на тежкия, вече влажен пясък.

— Надушвам вода — изпъшка той. — Тунелът може да е наводнен… но поне няма да умрем от жажда, нали?

— Няма да сляза долу, ако има вода в тунела — възропта Брет. — Няма. Всички ще се удавите.

Рампата възви надолу още шест-седем крачки и Шеб се задъха от умора. Напет го смени и след малко загребалата лопата потъна надолу в празното. Бяха пробили.

Тунелът беше влажен, въздухът — наситен със сладникавата миризма на гниеща пръст и горчивото от нещо по-мръсно. Водата на пода бе само половин пръст и хлъзгава отдолу. Тъмнината бе непрогледна.

Всички запалиха фенери. Щом видя това, призракът отново изпита страх. Както и с всички други приспособления; както и с внезапната поява на лопата, липсваха му съществени детайли — не можеха просто да се появяват тогава, когато се окажеха нужни, в края на краищата. Реалността не действаше така. Не, сигурно бе сляп за някои неща, зрението му бе прокълнато с избирателност, сигурно виждаше само онова, което е нужно, което е уместно за момента. Изведнъж осъзна, че с тази група може да има цял керван фургони. Десетки слуги. Телохранители. Армия. Реалният свят, осъзна той стъписан, не беше това, което виждаше, не бе това, с което си взаимодействаше миг след миг. Реалният свят беше непознаваем .

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Прах от мечти»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Прах от мечти» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Спомени от лед
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Скотт Александер - Прах к праху
Скотт Александер
Отзывы о книге «Прах от мечти»

Обсуждение, отзывы о книге «Прах от мечти» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x