— Дълбоко е — измърмори. — Градът затъва, което подсказва, че наистина е изсмукал водата под себе си.
Таксилиан оглеждаше масивната кула — крайника пред тях — и кривеше глава все по-назад и назад. След малко залитна и изруга.
— Много е голямо. Само този крак може да побере шест ерлийски кули — ако наистина е кух, само той може да приюти хиляда жители.
— И все пак — заговори Раутос, — виж майсторството, гения на скулпторите… виждал ли си изобщо някога умение от такъв мащаб, Таксилиан?
— Не, това надминава… надминава.
Шеб пристъпи между два от ноктите, шмугна се в сенките зад тях и се скри от поглед.
Нямаше никакви явни входове, никакви порти или рампи, никакви крила на врати; никакви прозорци или отверстия по-нависоко.
— Като че ли се е самоиздържал изцяло — каза Таксилиан. — Забелязвате ли? Никакви следи от земеделие или скотовъдство, никакви ниви или пасища наоколо.
— Не са оцелели толкова дълго след изоставянето — отвърна Раутос. — Това може да е на сто хиляди години в края на краищата.
— Това би ме изненадало. Да, повърхността е ерозирала, но ако е толкова стар, колкото предполагаш, щеше да е само безформена грамада, като кула на мравуняк.
— Сигурен ли си?
— Не — призна Таксилиан. — Но си спомням, че веднъж, в един скрипториум в Ерлитан, видях карта, датираща от Първата империя. Показваше планински хребет навътре от града. Хълмовете минаваха като гръбнак, успоредно на крайбрежната линия. Тук-там бяха отбелязани височини. Е, хълмовете още са си там, но не толкова стръмни и високи, колкото е отбелязано на картата.
— А колко стара беше картата? — попита Раутос.
Таксилиан сви рамене.
— На двайсет хиляди? Петдесет? Пет? Някои учени правят кариера, като оспорват всичко.
— На кожа ли беше? Разбира се, никоя кожа не би могла да се съхрани толкова дълго, дори само пет хиляди години…
— Кожа, да, но обработена по някакъв тайнствен начин. Все едно, намерена беше в запечатан с восък сандък. Седемте града е предимно пустиня. Без влага нищо не гние. Само се свива, изсъхва. — Махна с ръка към каменната фасада. — Както и да е, това трябва да е по-ерозирало, ако е толкова старо, че да надживее следите от земеделие.
Раутос кимна, убеден от аргументите на Таксилиан.
— Духове обитават тук — каза Брет. — Ще ни убиеш всички, Таксилиан. Ще прокълна името ти и душата ти. Ще те накарам да платиш, че си ме убил.
Той я погледна мълчаливо.
— Виждаш ли онова задно стъпало, Таксилиан? — каза Раутос. — Само то е на пиедестал.
Двамата тръгнаха натам.
Брет закрачи към Асейн.
— Изпреди си и си оплети пашкул, жено, направи си нещо, в което да можеш да се скриеш. Докато нищо не остане от теб, освен изгнила коруба. И не си помисляй, че ще можеш да изпълзиш навън. Не си помисляй, че ще можеш да покажеш на всички ни ярките си цветни криле. Надеждите ти, Асейн, мечтите и тайните ти — всичко е кухо. — Вдигна тънката си паешка ръка. — Мога да смачкам всичко, толкова лесно…
Ласт пристъпи към нея, блъсна я и тя залитна.
— Омръзна ме да те слушам. Остави я на мира.
Брет изграчи.
— Благодаря ти — каза Асейн. — Тя е толкова… зла.
Но Ласт се обърна към нея.
— Тук не е място за сълзи, Асейн. Овладей ги, и то бързо.
Напет до тях се изсмя.
— Тъп селянин, но не толкова тъп в края на краищата. Което не го прави по-малко грозен, нали?
Раутос и Таксилиан се доближиха до задния крак и видяха, че пиедесталът е правоъгълен, като основа на храм. По вертикалната стена пред тях, на тяхната височина, личаха смътно останки от фриз, обрамчен в изящно изваяна рамка. Всичко беше твърде изтрито, за да може да се разгадае.
— Отново сме затруднени — каза Раутос.
— Не бих казал — отвърна Таксилиан. — Грешно гледаш, приятел. Оглеждаш наляво и надясно, извиваш поглед нагоре. Да, градът внушава такава заблуда. Драконът ни притегля с позата си. Но все пак… — И той посочи.
Раутос изруга тихо от изненада. В подножието на пиедестала навети пясъци очертаваха кухина.
— Входът е надолу .
Шеб се доближи до двамата.
— Трябва да копаем.
— Така мисля — съгласи се Таксилиан. — Повикай другите, Шеб.
— Няма да ми заповядваш. Блудния да пикае на благородните кучи синове.
— Не съм благородник.
Шеб изсумтя презрително.
— Правиш се на такъв, което е също толкова лошо. Слез долу на мястото си, Таксилиан, че ако не можеш сам, аз ще ти помогна, обещавам ти го.
— Просто съм се учил малко, Шеб — защо толкова те застрашава това?
Читать дальше