Стивън Ериксън - Прах от мечти

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Прах от мечти» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: БАРД, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Прах от мечти: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Прах от мечти»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Във война губи всеки. Тази жестока истина може да се види в очите на всеки войник във всеки свят…
Последната велика армия на Малазанската империя е решена да даде последен дързък отпор в името на изкуплението. Но може ли подвизите да са героични, когато няма кой да свидетелства за тях?
И може ли нещо, което не е видяно, завинаги да промени света? Съдбите никога не са прости, истините никога не са еднозначни, но едно е сигурно: времето не е на ничия страна. Защото Драконовата колода е разгадана, развихрена е страховита сила, непонятна и неустоима за никого…
Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи!
Salon.com

Прах от мечти — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Прах от мечти», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Дълбоко е — измърмори. — Градът затъва, което подсказва, че наистина е изсмукал водата под себе си.

Таксилиан оглеждаше масивната кула — крайника пред тях — и кривеше глава все по-назад и назад. След малко залитна и изруга.

— Много е голямо. Само този крак може да побере шест ерлийски кули — ако наистина е кух, само той може да приюти хиляда жители.

— И все пак — заговори Раутос, — виж майсторството, гения на скулпторите… виждал ли си изобщо някога умение от такъв мащаб, Таксилиан?

— Не, това надминава… надминава.

Шеб пристъпи между два от ноктите, шмугна се в сенките зад тях и се скри от поглед.

Нямаше никакви явни входове, никакви порти или рампи, никакви крила на врати; никакви прозорци или отверстия по-нависоко.

— Като че ли се е самоиздържал изцяло — каза Таксилиан. — Забелязвате ли? Никакви следи от земеделие или скотовъдство, никакви ниви или пасища наоколо.

— Не са оцелели толкова дълго след изоставянето — отвърна Раутос. — Това може да е на сто хиляди години в края на краищата.

— Това би ме изненадало. Да, повърхността е ерозирала, но ако е толкова стар, колкото предполагаш, щеше да е само безформена грамада, като кула на мравуняк.

— Сигурен ли си?

— Не — призна Таксилиан. — Но си спомням, че веднъж, в един скрипториум в Ерлитан, видях карта, датираща от Първата империя. Показваше планински хребет навътре от града. Хълмовете минаваха като гръбнак, успоредно на крайбрежната линия. Тук-там бяха отбелязани височини. Е, хълмовете още са си там, но не толкова стръмни и високи, колкото е отбелязано на картата.

— А колко стара беше картата? — попита Раутос.

Таксилиан сви рамене.

— На двайсет хиляди? Петдесет? Пет? Някои учени правят кариера, като оспорват всичко.

— На кожа ли беше? Разбира се, никоя кожа не би могла да се съхрани толкова дълго, дори само пет хиляди години…

— Кожа, да, но обработена по някакъв тайнствен начин. Все едно, намерена беше в запечатан с восък сандък. Седемте града е предимно пустиня. Без влага нищо не гние. Само се свива, изсъхва. — Махна с ръка към каменната фасада. — Както и да е, това трябва да е по-ерозирало, ако е толкова старо, че да надживее следите от земеделие.

Раутос кимна, убеден от аргументите на Таксилиан.

— Духове обитават тук — каза Брет. — Ще ни убиеш всички, Таксилиан. Ще прокълна името ти и душата ти. Ще те накарам да платиш, че си ме убил.

Той я погледна мълчаливо.

— Виждаш ли онова задно стъпало, Таксилиан? — каза Раутос. — Само то е на пиедестал.

Двамата тръгнаха натам.

Брет закрачи към Асейн.

— Изпреди си и си оплети пашкул, жено, направи си нещо, в което да можеш да се скриеш. Докато нищо не остане от теб, освен изгнила коруба. И не си помисляй, че ще можеш да изпълзиш навън. Не си помисляй, че ще можеш да покажеш на всички ни ярките си цветни криле. Надеждите ти, Асейн, мечтите и тайните ти — всичко е кухо. — Вдигна тънката си паешка ръка. — Мога да смачкам всичко, толкова лесно…

Ласт пристъпи към нея, блъсна я и тя залитна.

— Омръзна ме да те слушам. Остави я на мира.

Брет изграчи.

— Благодаря ти — каза Асейн. — Тя е толкова… зла.

Но Ласт се обърна към нея.

— Тук не е място за сълзи, Асейн. Овладей ги, и то бързо.

Напет до тях се изсмя.

— Тъп селянин, но не толкова тъп в края на краищата. Което не го прави по-малко грозен, нали?

Раутос и Таксилиан се доближиха до задния крак и видяха, че пиедесталът е правоъгълен, като основа на храм. По вертикалната стена пред тях, на тяхната височина, личаха смътно останки от фриз, обрамчен в изящно изваяна рамка. Всичко беше твърде изтрито, за да може да се разгадае.

— Отново сме затруднени — каза Раутос.

— Не бих казал — отвърна Таксилиан. — Грешно гледаш, приятел. Оглеждаш наляво и надясно, извиваш поглед нагоре. Да, градът внушава такава заблуда. Драконът ни притегля с позата си. Но все пак… — И той посочи.

Раутос изруга тихо от изненада. В подножието на пиедестала навети пясъци очертаваха кухина.

— Входът е надолу .

Шеб се доближи до двамата.

— Трябва да копаем.

— Така мисля — съгласи се Таксилиан. — Повикай другите, Шеб.

— Няма да ми заповядваш. Блудния да пикае на благородните кучи синове.

— Не съм благородник.

Шеб изсумтя презрително.

— Правиш се на такъв, което е също толкова лошо. Слез долу на мястото си, Таксилиан, че ако не можеш сам, аз ще ти помогна, обещавам ти го.

— Просто съм се учил малко, Шеб — защо толкова те застрашава това?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Прах от мечти»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Прах от мечти» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Спомени от лед
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Скотт Александер - Прах к праху
Скотт Александер
Отзывы о книге «Прах от мечти»

Обсуждение, отзывы о книге «Прах от мечти» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x