Стивън Ериксън - Прах от мечти

Дъждът пак стана пороен, съсъкът му се усилваше до рев, водата се сливаше в плътна завеса пред очите й.

Конят й изведнъж спря, тя вдигна глава и видя самотен ездач, преградил пътя й.

Приличаше на фигура, изваяна от течаща вода.

— Чуй ме — заговори тя високо и с неочаквано груб глас. — Наистина ли си въобразяваш, че можеш да вървиш след нас, братко?

Йедан Дериг не отвърна — типично за упорития му нрав.

Искаше й се да го наругае, но знаеше, че и това ще е безполезно.

— Ти изби вещиците и магьосниците. Пули и Скуиш не са достатъчни. Разбираш ли с какво ме натовари, Йедан?

При тези думи той се изправи в седлото си и въпреки полумрака тя видя как се стегнаха челюстите му, докато обмисляше отговора си.

— Не можеш. Не трябва. Направи това пътуване по смъртен път, сестро.

— Защото само по него можеш да ни последваш, както си прогонен.

Но той поклати глава.

— Пътят, който търсиш, е само обещание. Никога не е опитван. Обещание, Ян Товис. Ще рискуваш ли живота на народа ни в такова нещо?

— Ти не ми остави избор.

— Хвани смъртния път, както каза, че ще направиш. На изток към Блуроуз и оттам през морето…

Искаше й се да му закрещи. Но само се озъби.

— Ти си проклет глупак, Йедан. Видял ли си лагера на нашия — на моя — народ? Населението на целия остров — стари затворници и семействата им, търговци и продавачи, бандити и пирати — всички се присъединиха към нас! Без дори да броим шейките, в моя лагер има близо десет хиляди бежанци ледерии! Какво да правя с всички тях? Как да ги изхраня?

— Те не са твоя отговорност, Сумрак. Разпръсни ги — островите вече са почти под водата. Кризата е за крал Техол — за Ледер.

— Забравяш, че Втори девичи обяви независимост — сопна се тя. — И ме направи кралица. В мига, в който стъпим на континента, ние ставаме нашественици .

Той кривна глава.

— Казват, че кралят е състрадателен човек…

— Може и да е, но какво ще си помислят всички останали — всички тези хора, през чиито земи ще трябва да минем? Когато ги молим за храна и подслон? Когато гладът сграбчи душите ни така, че просията се превърне в настояване? Северните територии още не са се съвзели от Едурската война — нивите останаха на угар; местата, по които бе развихрена магия, сега гъмжат от кошмарни същества и отровни растения. Няма да натоваря най-уязвимите поданици на крал Техол с петнайсет хиляди отчаяни натрапници!

— Върни ме тогава — каза Йедан. — Трябвам ти за…

— Не мога! Ти си Вещероубиец! Ще те разкъсат на парчета!

— Тогава си намери достоен мъж — крал…

— Йедан Дериг, отдръпни се от пътя ми. Няма повече да говоря с теб.

Той хвана юздите и се отдръпна.

— Смъртният път, сестро. Моля те.

Когато се изравни с него, тя вдигна юмрука си в металната ръкавица, за да го удари, но после го отпусна и смуши коня напред. Това, че усещаше погледа му в гърба си, не бе достатъчно, за да се извърне назад. Тежестта на неодобрението му легна на раменете й и със смътна изненада тя откри, че това не й е съвсем непознато. Може би като дете… е, някои черти отказваха да си отидат, независимо от годините. Тази мисъл я натъжи още повече.

Скоро усети острата миризма от готварски огньове, гаснещи под дъжда.

„Моят народ, моето кралство, у дома съм.“

Пити и Бревити седяха на един затънал дънер, служил доскоро за белег на водното ниво, натопили босите си ходила в хладката вода. Разправяха, че тази драгоценна, вълшебна смес от прясна вода и солена вълна е цяр за всякакви крачни болежки, включително лош избор, който може да те отпрати да тръгнеш в грешната посока. Разбира се, какъвто си е животът, човек не може да изцери нещо, което още не е направил, но пък не вреди да се опита.

— Освен това — рече Бревити, късата й черна коса бе полепнала по закръглените й бузи, — ако не бяхме обърнали избора, двете с теб, сега щяхме да си плуваме към най-близката кръчма.

— И да се молим да е останала бира — добави Пити.

— Топенето на леда съсипа острова, скъпа, и да, може би щеше да поспадне, може би достатъчно дори, но кой искаше да затаи дъх и да чака това? — Извади мокро парче ръждивец от някаква гънка в наметалото си и го лапна. — Все едно, вече си имаме кралица и власт…

— Раздвоена власт, Бревити. Шейките от една страна, тия от форта от другата, а кралицата разпъната по средата — чувам как й пращят кокалите ден и нощ. Това, което виждаме тук, е безизходица и няма да се задържи така много задълго.

— Е, след като останаха само две вещици, шейките не могат да направят нищо, освен да ни размахат костелив пръст. — Пити подритна с крак и направи вълнички, бързо убити от дъжда. — Трябва да направим хода си скоро. Трябва да обърнем кралицата на наша страна. Ти и аз, Брев, двете трябва да поведем контингента при крал Техол, с хубав план за заселване, включващ поне три сандъка, пълни с монети.