Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Сърдечни поздрави — извика канцлерът отдалече и махна вяло с ръка. След това кресна нещо на носачите и те смъкнаха стола му. Той стъпи изискано на земята и оправи гънките на копринения си халат. След малко до него застана и Авалт и двамата закрачиха към перишите.

— Безупречно изпълнен десант — поздравления, Смъртен меч. Войниците ви наистина са тренирани превъзходно.

— Много мило от ваша страна, канцлер — отвърна гърлено Кругава. — Строго казано обаче, те не са мои войници. Те са мои братя и сестри. Ние сме по-скоро жречески орден, отколкото военна част.

— Разбира се — промърмори Рава. — И точно това определено ви прави уникални на този континент.

— О?

Конквестор Авалт се усмихна и предложи обяснение:

— Идвате при нас с кодекс на поведение, несравним с нито една местна военна сила. Желаем да научим много от вас — неща, свързани с дисциплина и поведение, които можем да приложим към своите хора, за благото на всички.

— Натъжава ме, че имате толкова лошо мнение за войниците си, конквестор — каза Кругава.

Танакалаян примижа, все едно някое далечно оръжие е блеснало в очите му; надяваше се с това уж неволно изражение да прикрие усмивката си.

Когато отново погледна, видя как очите на Авалт леко се разшириха в плетеницата от изрисувани белези, а след това се присвиха.

— Погрешно ме разбрахте, Смъртен меч.

Рава заговори:

— Вероятно вече сте забелязали отчасти непрекъснатата интрига, утежняваща съюзи и споразумения за взаимна защита между граничните държави, Смъртен меч. Такива неща, макар и достойни за съжаление, са необходими. Сафините не вярват на ак’рините. Ак’рините не вярват на оулите, нито на д’расиланите. А Болкандо не вярва на никои от тях. Към чужди армии, както отдавна сме се научили, не може да се предявяват високи претенции за поведение, каквито човек предявява към собствените си сили. — Канцлерът разпери ръце. — Конквестор Авалт просто изрази нашето спонтанно удоволствие от това, че намираме у вас такава безукорна чест.

— А-а — отвърна Кругава с цялата възприемчивост на планинска коза.

Авалт се мъчеше да овладее гнева си и Танакалаян знаеше, че Смъртният меч — въпреки привидната й разсеяност и безразличие — добре забелязва тази интересна слабост у пълководеца, командващ обединената военна мощ на кралство Болкандо. Един командир с невъздържан нрав и очевидно неспособен да се владее — особено пред чужди хора и потенциални врагове — щеше да е склонен да разхищава войниците си в отговор на всяко оскърбление, реално или въображаемо. Следователно беше едновременно по-голяма опасност и по-малка заплаха, първото заради риска да действа неочаквано и безразсъдно, а второто — защото действията му най-вероятно щяха да са открити и лесно предсказуеми, подхранвани от нуждата му за удовлетворение.

Танакалаян бързо превъртя тези подробности в ума си, мъчеше се да формулира изводите, до които знаеше, че Кругава трябва да е стигнала. След като дестраянта вече го нямаше, на Щит-наковалня се падаше да потърси път колкото може по-близо до Смъртния меч, да се добере до ума й, до начина, по който разсъждава, и до задълженията, тласкащи я към решенията, които взима.

Канцлер Рава продължаваше да говори:

— … неочаквани трагедии, Смъртен меч, които са ни поставили в крайно неловко положение. Необходимо е следователно да проявим предпазливост, след като вашите внушителни сили стоят на границите на кралството ни.

— Тъй като все още не сте ми описали тези трагедии, канцлер, мога само да отбележа, че, според собствения ми опит, повечето трагедии са неочаквани и неизбежно водят до неловки положения. Тъй като, по всичко личи, фактът, че все още не сме навлезли в кралството, е очевиден, трябва ли да заключа, че вашите „неочаквани трагедии“ по някакъв начин са застрашили споразумението ни?

Този път канцлерът бе този, който не успя да прикрие раздразнението си.

— Вие перишите — заговори той разпалено, — признахте, че сте в обвързващ съюз с Изгорените сълзи на Хундрил, които в момента са гости на кралството — гости, които престанаха да се държат цивилизовано.

— Нима? Какво ви навежда на такава преценка, канцлер?

— Такава… такава преценка ?

Докато Рава се пенеше, останал без думи, конквестор Авалт заговори язвително:

— Как ще прецените следното, Смъртен меч? Хундрилите нарушиха границите на поселението си и сега вилнеят из цялата околност. Палят и плячкосват ферми, крадат стада, опожаряват укрепления и паланки, дори цял град. Но ето, че нехайно ви изредих само материалните щети. Пропуснах да спомена за десетките избити войници и хилядите изклани цивилни. Пропуснах изнасилванията и клането на деца…