Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Стига! — извика Кругава и всички от свитата на Болкандо зяпнаха стъписани.

Канцлерът се съвзе пръв.

— Това ли е изражението на вашата прословута чест, Смъртен меч? Нима не можете да проумеете основанията за тази наша новопоявила се загриженост… не, недоверие направо? Нима може да очаквате, че подобна измяна…

— Прекалявате — прекъсна го Кругава и Танакалаян забеляза тънката усмивка, закъдрила се на устните й — подробност, която го накара да затаи дъх.

Ефектът, който предизвика тя у двамата сановници на Болкандо, изглежда, беше сходен, защото Рава пребледня, а ръката в метална ръкавица на Авалт се отпусна на дръжката на меча.

— Какво означава това? — попита хрипливо Рава.

— Описвате местна история на коварства, кръвопролития и непрекъснати предателства, господа, дотолкова, че явно са ви дълбоко присъщи, а след това изразявате ужас и гняв от предполагаемата измяна на хундрилите. Протестите ви са мелодраматични, господа. Фалшиви са до крайност. Започвам да виждам у вас, Болкандо, змия, самооблащаваща се от хитростта на раздвоения си език. — Помълча за миг в настъпилата тишина, после добави: — Когато ви примамих в капана на привидното си невежество, се подхлъзнахте и влязохте в него с охота. Кой между нас е по-големият глупак тогава?

Танакалаян отдаде дължимото на двамата мъже, щом забеляза бързата преоценка на опонента, издала се на лицата им. След краткия напрегнат миг Кругава продължи с по-умерен тон:

— Господа, познавам бойния водач на хундрилите Гал вече от доста време. При едно дълго презокеанско пътуване никаква двойственост в характера не остава скрита. Вие изтъквате уникалността на Сивите шлемове и с това явно издавате неразбирането си за хундрилите. Изгорените сълзи, господа, всъщност е воински култ. Култ, посветен до самата сърцевина на душите им на един легендарен пълководец. Този пълководец, Колтейн, притежаваше такова величие на духа, такава доблест, че спечели преклонение не само между своите съюзници, но и сред своите врагове. Такива като Изгорените сълзи на Хундрил. — Помълча за миг. — Поради това съм убедена, че Боен водач Гал и неговите хора са били провокирани. Обзет от такова възхитително търпение, каквото знам, че притежава, Гал трябва да се е огъвал като младо дръвче под вятъра. До момента, в който оскърбленията не са наложили отговор.

— Извършили са набези и са подложили околността на пълно плячкосване? — продължи тя. — От този детайл заключавам, че търговците на Болкандо и кралските агенти са се опитали да извлекат изгода от хундрилите, налагайки непосилно високи цени на жизнено необходими продукти. Твърдите, че са нарушили границите на поселението си. Що за поселение би наложило такъв стихиен изход? Единственото, което ми идва наум, е поселение под обсада. Ето защо, и предвид тази провокация, аз потвърждавам съюза между Изгорените сълзи на Хундрил и Сивите шлемове. Ако изборът ви е да бъдете наши врагове, господа, то трябва да смятаме, че вече сме в състояние на война. Върнете се при бригадата си, конквестор — тактически е наложително да ви унищожим докато още сте тук, преди да нахлуем в кралството ви.

Въпреки всичките си съмнения, подозрения и дори страхове, Танакалаян не се поколеба да изпита гордост от този момент. Въздействието на думите на Смъртния меч върху канцлера и конквестора го изпълни с дивашко задоволство. „Игри ще ни играете, така ли? Хундрилите може да са ужилили, но перишите ще ръфат и дерат.“

Нямаше да приемат казаното от Кругава за блъф, защото не беше блъф и и двамата го разбираха ясно.

Нито щяха да приемат състоянието на война, знаеше Танакалаян — нито тук срещу перишите, нито срещу Изгорените сълзи. Тия глупаци бяха объркали сметките си много лошо.

А сега щеше да започне отчаяно подновяване на преговори и позициите, които до този момент бяха равни — както изискваше благоприличието, — вече нямаше да са равни.

„В края на краищата в този момент вие може да се изправите, приятели, пред две настръхнали, разгневени армии и ще се разтреперите от страх.“

„Почакайте само да срещнете и Ловците на кости.“

След припрените уверения в желание нещата да се уредят мирно канцлерът и конквесторът си тръгнаха надолу по склона, като оставиха нелепите си столове. Робите се затътриха след тях в махаща ветрила тълпа.

Кругава въздъхна и рече:

— Струва ми се, сър, че болкандо са очаквали хундрилите да се окажат съвсем дребна досада, ограничени в околностите на поселението си. Лесно удържими. Или пък лесно изтикани през границата в Пустинните земи. Тази представа неизбежно ги е довела до заблудата, че могат да ни изолират тук и да ни ликвидират без усилие.