Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: БАРД, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вихърът на Жътваря: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вихърът на Жътваря»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.
Ако нечия работа заслужава похвалата „епично“, то това е творчеството на Стивън Ериксън. С необятния си мащаб и въображение, обхващащи разнолики и многостранни континенти и култури, Ериксън се извисява над всички, които пишат съвременно фентъзи.

Вихърът на Жътваря — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вихърът на Жътваря», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— И предизвикателството е да наместиш иглите в такава конфигурация, че изведнъж да се разсипят.

— Да, сър. Разпада се и става плоско. Доколкото чух, точният брой на завъртанията е…

— Не, Танал, не ми го казвай. Достатъчно благоразумен си. — Инвигилаторът, командир на Патриотистите, остави предмета на бюрото. — Благодаря ти за подаръка. Е? — Къса усмивка. — Достатъчно дълго ли изнервихме Брутен Трана, как мислиш?

Карос се надигна, оправи гънките на пурпурния си копринен халат — единствения цвят и материя, които изобщо носеше, — взе късия скиптър, който бе превърнал в официален символ на своя пост, черно кръвно дърво от отечеството на Едур със сребърни карфици, украсени с камъчета оникс, и посочи с него към вратата.

Танал се поклони и поведе през коридора към широкото стълбище. Слязоха на долния етаж и излязоха през двукрилата порта на двора.

Затворниците стояха под ярката слънчева светлина до западната стена. „Стояха“ всъщност не беше съвсем точно. Бяха ги извели от килиите една камбана преди разсъмване, а вече беше малко след пладне. Над половината от осемнадесетте задържани бяха изгубили съзнание поради липсата на вода и храна и изнурителния зной на предобеда, съчетани с жестоките изтезания по време на разпитите.

Танал забеляза как се намръщи Инвигилаторът, щом видя неподвижните оковани тела на припадналите.

Брутен Трана от племето Ден-Рата, лицето за свръзка на едурите, стоеше в сянката срещу затворниците, висок и безмълвен. Бавно се обърна, щом Танал и Карос се приближиха.

— Добре сте дошъл, Брутен Трана — каза Карос Инвиктад. — Как сте?

— Да минем по същество, Инвигилатор — заяви сивокожият воин.

— Тутакси. Ако благоволите да ме придружите, можем да разпитаме всеки затворник, изведен тук. Конкретните им случаи…

— Не държа да се доближавам до тях повече, отколкото съм сега — прекъсна го Брутен. — Затънали са в мръсотията си, а в този двор почти не полъхва вятър.

Карос се усмихна.

— Разбирам, Брутен. — Отпусна скиптъра на рамото си и огледа редицата задържани. — Няма нужда да ги доближаваме, както казвате. Ще започнем с онзи най-отляво, после…

— В безсъзнание или мъртъв?

— Е, от това разстояние кой може да каже?

Танал забеляза намръщената физиономия на едура, поклони се на Брутен и Карос и бързо закрачи към окованите. Наведе се да огледа просналата се фигура, после се изправи и каза:

— Жив е.

— Събуди го тогава! — заповяда Карос. Гласът му прозвуча пронизително, достатъчно високо, за да накара някой глупав слушател да трепне — в смисъл глупав, ако Инвигилаторът види тази инстинктивна реакция. Подобни немарливи грешки се случваха само веднъж.

Танал срита затворника и нещастникът изхлипа сухо.

— Стани, изменнико — прошепна Танал в ухото му. — Инвигилаторът заповяда. Изправи се или ще ти натроша кокалите в жалката торба, която наричаш свое тяло.

Затворникът се надигна с мъка.

— Вода…

— Дума повече да не съм чул от тебе. Изправи се и понеси достойно тежестта на престъпленията си. Ледериец си, нали? Покажи на нашия гост едур какво значи да си ледериец.

След това тръгна обратно при Карос и Брутен. Инвигилаторът тъкмо казваше:

— … известни връзки с несъгласни елементи в Лекарския колеж — това го е признал. Въпреки че не може да му се припишат конкретни престъпления, ясно е, че…

— Следващият — прекъсна го Брутен Трана.

Карос затвори уста, след това се усмихна хладно.

— А, да. Следващият задържан е поет. Написа и разпространи призив за революция. Не отрича нищо и всъщност дори оттук можете да видите стоическото му упорство.

— А другият до него?

— Собственикът на един хан, гостилницата му се посещаваше от неблагонадеждни елементи — недоволни войници всъщност — и двама от тях също са сред задържаните. За противодържавната дейност бяхме уведомени от една почтена курва…

— Почтена курва ли, Инвигилатор? — Едурът се подсмихна.

Карос примига.

— Ами да, Брутен Трана.

— Защото е издала ханджия.

— Ханджия, въвлечен в измяна…

— Искал е прекалено висок дял от приходите й, по-вероятно. Продължете. И моля, бъдете по-кратък в описването на престъпленията.

— Разбира се — отвърна Карос Инвиктад и жезълът му забарабани по мекото му рамо като палка, отмерваща бавен марш.

Танал се беше изпънал до командира си в стойка „мирно“. Инвигилаторът продължаваше да изрежда нарушенията на ледериите. Осемнадесетте затворници бяха добро извлечение от над тристате души, оковани в подземните килии. Приличен брой арести за седмицата, помисли си Танал. За по-големите престъпници от тях предстояха Удавянията. От триста и двадесетимата една трета бяха обречени да изгазят дъното на канала под съкрушителната водна тежест. Букмейкърите напоследък се оплакваха, тъй като вече никой не оцеляваше в изпитанието. Разбира се, не се оплакваха прекалено шумно, след като истинските подстрекатели сред тях рискуваха сами да минат Удавянето — само първите няколко се бяха оказали достатъчно, та протестите да стихнат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вихърът на Жътваря»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вихърът на Жътваря» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Спомени от лед
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Мат Хилтън - Жътваря
Мат Хилтън
Отзывы о книге «Вихърът на Жътваря»

Обсуждение, отзывы о книге «Вихърът на Жътваря» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x