Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Точно това Танал бе започнал да цени много високо — един от съвършено формулираните от Карос Инвиктад закони за принудата и контрола, многократно изтъкван в обемистия трактат, който Инвигилаторът дописваше по темата, най-близка на сърцето му. „Вземи който и да е сегмент население, наложи стриктни, но ясни дефиниции на отделните им характеристики, след което ги тласкаш към подчинение. Подкупваш слабите, за да издават силните. Избиваш силните и останалите са твои. Прехвърляш се на следващия сегмент.“

Букмейкърите се бяха оказали лесен обект, тъй като малцина ги обичаха — особено непоправимите играчи на хазарт; а с всеки изминал ден те ставаха все повече и повече.

Карос Инвиктад привърши дългото си слово. Брутен Трана кимна мълчаливо, обърна се и напусна двора.

Щом се махна от очите им, Инвигилаторът се обърна към Танал.

— Неловко се получи. С изпадналите в безсъзнание.

— Да, сър.

— Смяна на главите на външната стена.

— Веднага, сър.

— А сега, Танал Ятванар, преди всичко останало, трябва да дойдеш с мен. Ще отнеме съвсем малко време, после можеш да се върнеш към текущите си задачи.

Влязоха отново в сградата; късите стъпки на Инвигилатора принуждаваха Танал отново и отново да забавя, докато вървяха към кабинета на Карос.

Най-властният човек след Императора отново зае мястото си зад бюрото. Вдигна клетката бронзови игли, завъртя я десетина пъти с мълниеносни и прецизни движения и тя се разпадна. Хвърли усмивка на Танал и пусна предмета на бюрото.

— Прати писмо на Сенорбо в Блуроуз. Уведоми го колко време ми е трябвало, за да намеря решение, и добави, от мен към него, че се боя, че е загубил майсторството си.

— Да, сър.

Карос Инвиктад взе един свитък.

— Та какъв беше договореният ни процент за дяла ми в странноприемница „Разорената змия“?

— Раутос предложи четиридесет и пет, сър.

— Добре. Все пак смятам, че се налага среща с управителя на тръст „Свобода“. Към края на седмицата ще е добре. Въпреки всичките ни разговори напоследък все пак действителните доходи са странно оскъдни и искам да разбера защо.

— Сър, знаете подозренията на Раутос Хиванар по този въпрос.

— Смътно. Той ще е доволен да научи, че вече съм готов да се вслушам по-внимателно във въпросните подозрения. Тъй че имаме два въпроса в дневния ред. Уреди срещата за камбана време. А, и още едно последно, Танал.

— Сър?

— Брутен Трана. Тези ежеседмични визити. Искам да разбера принуден ли е? Дали това е някаква едурска форма на имперско неблагоразположение или наказание? Или дали тия кучи синове наистина се интересуват от това, с което сме се заели? Брутен не коментира, никога. Не пита дори какви наказания произтичат от присъдите ни. Нещо повече, грубото му нетърпение ми досажда. Може би ще си заслужава да го разследваме.

Танал вдигна учудено вежди.

— Да разследваме Тайст Едур?

— Тихомълком, естествено. Вярно, те винаги създават впечатлението за безусловна лоялност, но не мога да се отърва от мисълта дали расата им наистина е имунизирана срещу противодържавна дейност.

— Дори да не са, сър, при цялото ми уважение, дали Патриотистите са подходящата организация…

— Патриотистите, Танал Ятванар — рязко отвърна Карос, — притежават имперската харта да поддържат вътрешния ред в империята. В тази харта не се прави разлика между Едур и ледерии, само между лоялните и нелоялните.

— Да, сър.

— Е, мисля, че те чакат достатъчно задачи.

Танал Ятванар се поклони и напусна кабинета.

Имението господстваше над ивица суша на северния бряг на река Ледер, на четири улици западно от канала Квилас. Стъпалчатите стени, които очертаваха границите му, се спускаха към брега и продължаваха във водата — върху пилони, за да се облекчи тласъкът на течението — на повече от две лодки дължина. По-натам се издигаха пилоните за привързване. В този сезон бяха залети. Рядко явление през последните сто години, отбеляза си Раутос Хиванар, докато прелистваше Компендиума на имението, семеен том с бележки и карти, описващ всичките осемстотин години на рода Хиванар на тази земя. Отпусна се в плюшения си стол и със замислена унесеност допи чая си от балат.

Домашният иконом и главен агент Венит Сатад тихо пристъпи напред да прибере Компендиума в сандъка от дърво и желязо, заровен в пода под картната маса, после нагласи подовите дъски на място и изпъна чергата върху тях. Щом изпълни задачите си, застана на полагащото му се място, до вратата.