Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Пленените стада вече бяха собственост на Фактора на Дрийн Летур Аникт. Пред погледа на Брол Хандар стотици мириди излизаха на билото на хълма. Черната вълнеста козина им придаваше вид на балвани, когато се заизсипваха по склона. Беше ясно, че богатството на Фактора току-що е нараснало значително. Последваха ги по-високите родара, със сини гърбове и дълговрати, дългите им опашки плющяха в паника, докато бойните псета по фланговете на стадата се хвърляха отново и отново в лъжливи атаки.

Дъхът изсъска между зъбите на Атри-Преда.

— Къде е човекът на Фактора все пак? Тези проклети родара ще подивеят и ще ни стъпчат. Лейтенант! Гледачите веднага да отзоват псетата! Бързо! — Тя развърза каишката на шлема си, смъкна го и го окачи на рога на седлото. После погледна Брол. — Та това е, Надзорник.

— Значи тези са оул? Бяха всъщност.

Тя извърна лице и се намръщи.

— Малък бивак според техните мерки. Седемдесетина възрастни.

— Но все пак големи стада.

Тя се намръщи още повече.

— Някога бяха по-големи, Надзорник. Много по-големи.

— Доколкото разбирам, тази ваша кампания цели да изтласка тези нарушители.

— Не е моя кампания. — Тя като че ли долови нещо в изражението му, защото добави: — Да, разбира се, аз командвам експедиционните сили, Надзорник. Но получавам заповедите си от Фактора. И честно казано, оулите не са нарушители.

— Факторът твърди противното.

— Летур Аникт е с висок сан в тръст „Свобода“.

Брол Хандар я изгледа за миг и отвърна:

— Не всички войни се водят за богатство и земя, Атри-Преда.

— Длъжна съм да възразя, Надзорник. Вие, Тайст Едур, не нахлухте ли превантивно, в отговор на очакваната заплаха да загубите земята и ресурсите си? Културна асимилация, краят на вашата независимост. За мен няма съмнение — продължи тя, — че ние, ледериите, се стремяхме да унищожим цивилизацията ви, както вече сме го правили с тартеналите и толкова много други. Тъй че си е икономическа война.

— Не ме изненадва, Атри-Преда, че вашата раса го е видяла така. И не се съмнявам, че подобни грижи са терзаели ума на краля-маг. Дали ви завладяхме, за да оцелеем? Може би.

Брол си помисли дали да не каже нещо повече, но после поклати глава и загледа как четири бойни псета се нахвърлиха върху едно ранено пастирско куче. Сакатият звяр не се даде без бой, но скоро рухна, зарита и се смълча отпуснат, докато бойните псета разпаряха корема му.

— Чудили ли сте се някога, Надзорник, кой от нас всъщност спечели онази война? — попита Биват.

Той я изгледа навъсено.

— Не, не съм. Съгледвачите ви не са открили следи от други оули в този район, доколкото разбирам. Значи сега Факторът ще консолидира ледерийското владение по обичайния начин?

Атри-Преда кимна.

— Гранични постове. Укрепления, пътища. Ще последват заселници.

— А после Факторът ще разшири алчните си намерения още по на изток.

— Точно така, Надзорник. Разбира се, убедена съм, че разбирате придобивките и за Тайст Едур. Територията на империята се разширява. Сигурна съм, че императорът ще е доволен.

Това бе втората седмица на Брол Хандар като управител на Дрийн. В този далечен край на империята на Рулад имаше твърде малко Тайст Едур, не повече от стотина, а само тримата членове на неговия персонал бяха от неговото племе, арапаите. Анексирането на Оул’дан със средства, стигащи до пълен геноцид, бе започнало преди години — много преди завоеванието на Едур, — а особеностите на управлението в далечен Ледерас като че ли нямаха много връзка с тази военна кампания. Брол Хандар, патриархът на клан, посветен на лова на бивнести тюлени, се зачуди — не за първи път — какво точно става тук.

Властта, назована с титлата Надзорник, като че ли не включваше нещо повече от наблюдение. Същинската власт да управлява се падаше на Летур Аникт, Фактора на Дрийн, който е с висок ранг в тръст „Свобода“. Някаква гилдия на търговци, доколкото бе разбрал, макар да си нямаше представа какво точно й е освободителното на тази загадъчна организация. Освен ако не беше, разбира се, свободата им да правят каквото им харесва. Включително използването на имперски войски за придобиване на още повече богатство.

— Атри-Преда?

— Да, Надзорник?

— Тези оули — те не отвръщат ли на ударите? Не, не както се биха днес. Искам да кажа, не правят ли набези? Не събират ли воини по пътя си към пълномащабна война?

Въпросът я притесни.

— Надзорник, има… Е, да го наречем, две нива.

— Нива. Какво ще рече това?