Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: БАРД, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вихърът на Жътваря: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вихърът на Жътваря»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.
Ако нечия работа заслужава похвалата „епично“, то това е творчеството на Стивън Ериксън. С необятния си мащаб и въображение, обхващащи разнолики и многостранни континенти и култури, Ериксън се извисява над всички, които пишат съвременно фентъзи.

Вихърът на Жътваря — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вихърът на Жътваря», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Светлокожи, с коса с цвят на слама или пък червена като ръжда. Сини или сиви очи. И… толкова много жени .

Погледът му се спря на един такъв войник, жена, близо до самото било. Убита с магия. Бронята й се беше сляла с раздраната плът, но… по нея имаше някакви знаци.

Той слезе от коня. Заизкачва се по склона, покрай разпръснатите тела, мокасините му се хлъзгаха в разкаляната от кръв земя. Наведе се над жената.

На черния бронзов нагръдник имаше рисунка. Две вълчи глави. Едната беше с бяла козина и едноока, другата — сребриста, на черни петна. Военен знак, какъвто не беше виждал.

Странници, несъмнено.

Чужденци. Тук, в любимата му земя.

Мъжът се намръщи зад маската. „Отишли са си. Отдавна. Аз ли сега съм странникът?“

Тежък барабанен тътен отекна и разтърси земята под нозете му. Той се изправи. Спътниците му се връщаха.

Никакво възмездие значи.

Какво пък, все още имаше време.

Скръбният вълчи вой го бе пробудил тази заран, зовът им пръв го беше привлякъл тук, до това място, сякаш зверовете търсеха свидетел, сякаш наистина го бяха призовали. Зовът им го беше привлякъл насам, но така и не зърна зверовете, дори отдалече.

Вълците обаче се бяха хранили и тази сутрин. Извличали бяха трупове от грамадата.

Стъпките му се забавиха надолу по склона. Най-сетне той спря и отново заоглежда мъртвите войници.

„Вълците са яли. Но не както го правят вълци… не като… като това.“

Разпрани гърди, щръкнали ребра… бяха яли сърца. Нищо друго. Само сърцата.

Барабанният тътен се усили, по-близък; птичи нокти засъскаха сред тревите.

Гарваните горе заграчиха, разлетяха се във всички посоки.

Първа книга

Императорът в злато

Лъжата е сама, самотната измама
обърнала е гръб на неохотното ти приближаване
и с всяка нова стъпка целта ти се отдалечава,
блуждае пътят ти, загръща се във себе си, криви
пътеката на твойте стъпки между тебе и самотното
пред тебе, блудно като грешна орис, то издава
и легиона си деца, заплетените нишки, възли
и дъх не можеш да поемеш обкръжен, и спираш.

Светът от теб е сътворен самия и някой ден,
приятелю, ще бъдеш сам сред океан
от мъртъвци, наградата, спечелена от
твойте думи и всичко в теб, а вятърът ще ти изсмее
пътека нова към безкрайното терзание —
измамата самотна самота е, лъжовна
е самотната лъжа, заплетените нишки, възли
безчет се стягат във присъда справедлива, те,
с които сам ти някога удушваше с охота
онези, изрекли истината, и всеки глас на
несъгласие с охота заглушаваше.

Затуй сега със моето съчувствие ти жаждата си утоли.
И мри, от жажда изгорял, в пустинята.

Фрагмент, открит в деня, в който поетесата Тесора Ведикт е арестувана от Патриотистите (шест дни преди Удавянето)

1.

Две сили, някога в жестоко противоречие, сега се оказаха фактически любовници, въпреки че никоя не можеше да реши коя от двете първа си е разтворила краката.

Простите факти са следните: първоначалната йерархична структура на племената Тайст Едур се оказа добре пригодена за ледерийската система на власт чрез богатство.

Едур се превърнаха в короната, наложиха се с лекота над подулата се от лакомия Ледер, но нима една корона притежава воля? Нима се огъва носителят й под нейното бреме?

След кратък размисъл друга една истина се оказва самоочевидна.

Колкото и здрава да изглеждаше тази спойка, под повърхността изникваше едно по-потайно и далеч по-гибелно сливане: на недостатъците, присъщи за всяка от двете системи, и тази сплав щеше да се окаже изключително взривоопасна.

Династията Хирот (XVII том) Колонията, История на Ледер Динит Арнара

— Откъде е това?

Танал Ятванар гледаше как Инвигилаторът бавно завърта странния предмет в месестите си длани. Камъчетата оникс на многобройните пръстени по късите му пръсти блещукаха под лъчите слънчева светлина, струящи през разтворения прозорец. Предметът, който въртеше Карос Инвиктад, представляваше заплетено кълбо от бронзови игли, чиито краища бяха извити на скоби и усукани една около друга в здрава клетка.

— Блуроуз според мен, сър — отвърна Танал. — От онези на Сонорбо. Средното времетраене за решаването й е три дни, макар че рекордът е малко под два…

— Кой? — попита намръщено Карос и го погледна над писалището си.

— Полукръвен тартенал, ако можете да го повярвате, сър. Тук, в Ледерас. Смятат го за кретен, но има вроден талант да решава главоблъсканици.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вихърът на Жътваря»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вихърът на Жътваря» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Спомени от лед
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Мат Хилтън - Жътваря
Мат Хилтън
Отзывы о книге «Вихърът на Жътваря»

Обсуждение, отзывы о книге «Вихърът на Жътваря» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x