Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: БАРД, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вихърът на Жътваря: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вихърът на Жътваря»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.
Ако нечия работа заслужава похвалата „епично“, то това е творчеството на Стивън Ериксън. С необятния си мащаб и въображение, обхващащи разнолики и многостранни континенти и култури, Ериксън се извисява над всички, които пишат съвременно фентъзи.

Вихърът на Жътваря — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вихърът на Жътваря», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Над половин милион — каза търговецът. — Това е преценката ми. Преда, къде, в името на Блудния, са отишли всички?

Тя се намръщи.

— Сритай онова твое гнездо на магове, Летур Аникт. Накарай ги да си заслужат безбожните заплати. Кралят трябва да знае. Всяка подробност. Всичко.

— Тутакси.

А тя самата трябваше да направи същото с отделението послушници на Цеда. Колкото повече информация — толкова по-добре. Без наличието на отбраните ученици на Куру Кан така и нямаше да научи всичко, което Летур Аникт бе затаил в последното си донесение, така и нямаше да може да отличи истините от полуистините и откровените лъжи. Вечният проблем с наемането на частни доставчици — имаха си своите лични интереси в края на краищата и лоялността към короната беше, за същества като Летур Аникт, новия Фактор на Дрийн, винаги нещо вторично.

Биват заоглежда за път надолу до брега. Искаше да огледа добре тези канута, особено след като части от носовете им като че ли бяха разглобени. „Което е доста странно. Все пак е поносима загадка, мога да я разнищвам и така да не мисля за всичко останало.“

„Над половин милион!“

„Блудния да ни благослови, кой е дошъл сред нас?“

Оул’данът, след едурското завоевание

Вълците бяха дошли и си бяха отишли, и там, където труповете бяха извлечени от плътната грамада на билото, където незнайните войници бяха дали последния си отпор, следите от техния пир бяха явни и тази подробност не излизаше от ума на самотния ездач, подкарал бавно коня си между вкочанените разпръснати тела. Такова опустошение на мъртъвци беше… необичайно. Тъмносивите вълци бяха едни от най-стръвните хищници в тази равнина, разбира се. И все пак дългият им опит с хората трябваше да ги е прогонил още с първата миризма на разложено, нищо, че се беше смесила с тази на пролятата кръв. Какво тогава ги беше привлякло към това безмълвно бойно поле?

Самотният ездач със скрито зад червена люспеста маска лице дръпна юздите в подножието на ниския хълм. Конят му умираше, трепереше в треска и едва се държеше на крака. Преди да е свършил денят, мъжът щеше да продължи пеш. Докато вдигаше бивака си тази заран, рогата змия бе ухапала коня му, както пасеше залинялата трева покрай оврага. Отровата действаше бавно, но безмилостно, не можеше да бъде спряна с никоя билка или цяр, каквито мъжът носеше в дисагите. Загубата щеше да е достойна за съжаление, но не и бедствена, след като не бързаше.

Високо в небето кръжаха гарвани, но не се спускаха, идването му не ги бе смутило преди очаквания пир. Всъщност тъкмо кръженето им над този хълм го беше довело тук. Гракът им беше накъсан и някак странно приглушен, почти жалостив.

Легионите на Дрийн, бяха извлекли своите мъртъвци, оставили бяха само жертвите си да наторят тревите на равнината. Утринната слана още прошарваше с лъскави петна мъртвешки тъмната кожа, ала топежът вече бе започнал и му се струваше, че тези мъртви войници сега плачат — от замръзналите си лица, от широко отворените очи, от смъртните рани.

Изправен на стремената, той огледа хоризонта, за да зърне двамата си спътници, но страховитите същества все още не се бяха върнали от своя лов и ездачът се зачуди дали не бяха хванали нова, по-изкусителна диря на запад — ледерийските войници на Дрийн, заситени и поели триумфалния си марш към своя град. Ако се окажеше това, то този ден щеше да има касапница. Но идеята за мъст тук бе случайно съвпадение. Спътниците му бяха безразлични към подобни чувства. Убиваха за удоволствие, доколкото можеше да прецени. Тъй че унищожението на воините на Дрийн и всякакво възмездие, което можеше да се припише на това деяние, съществуваше само в ума му. Това разграничаване беше важно.

Заблуда, носеща удовлетворение все пак.

Тъй или иначе, жертвите тук, тези войници в сиви и черни униформи, бяха странници. Със смъкната броня вече и без оръжия, с прибраните им за трофеи знамена… присъствието им тук, в Оул’дана, в сърцевината на родната му земя, бе смущаващо.

Нашествениците ледерии все пак ги познаваше. Знаеше многобройните им легиони със странните им имена и яростните им съперничества. Знаеше също тъй неустрашимата конница на блуроуз. Знаеше и свободните все още кралства и територии, гранични на Оул’дана, съперниците д’расилани, керините, кралството Болкандо и държавата Сафинанд — договарял се беше или бе кръстосвал меч с всички тях преди години. Но никой от тях не беше като тези войници.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вихърът на Жътваря»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вихърът на Жътваря» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Ериксън - Среднощни приливи
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Дом на вериги
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Спомени от лед
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Гаснещ зрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Ковачница на мрак
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Сакатият бог
Стивън Ериксън
Стивън Ериксън - Лунните градини
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
libcat.ru: книга без обложки
Стивън Ериксън
Мат Хилтън - Жътваря
Мат Хилтън
Отзывы о книге «Вихърът на Жътваря»

Обсуждение, отзывы о книге «Вихърът на Жътваря» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x