Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Толкова отчаян беше този ужасен император…

Зави по коридора към личните си покои и видя висок воин пред вратата си. Тайст Едур, един от малкото в двореца. Смътно си спомняше името му. Май имаше нещо общо със сигурността.

Щом тя се приближи, той й кимна за поздрав.

— Първа конкубинке…

— Императорът ли ви изпрати? — попита тя, мина покрай него и му махна с ръка да влезе. Малко мъже можеха да я притеснят — твърде добре познаваше умовете им. Много по-неудобно се чувстваше сред жени и буквално безполови мъже като Трайбан Гнол.

— Уви — отвърна воинът, — не ми е разрешено да говоря с моя император.

Тя спря, обърна се и го погледна.

— Да не би да сте в немилост?

— Нямам представа.

Вече наистина заинтригувана, Нисал попита:

— Ще желаете ли вино?

— Не, благодаря. Знаете ли, че е издадена директива от Инвигилатор Карос Инвиктад да се съберат доказателства, водещи до ареста ви за противодържавна дейност?

Тя се вцепени. Изведнъж я заля топлина, а след това я смрази студ, капчиците пот бяха като лед по кожата й.

— Дошли сте да ме арестувате ли? — прошепна Нисал.

Той повдигна вежди.

— Не, нищо подобно. Тъкмо напротив всъщност.

— Значи искате да се включите в моята измяна?

— Първа конкубинке. Не вярвам да сте замесена в каквато и да е противодържавна дейност. А и да сте, съмнявам се, че действията ви са насочени срещу император Рулад.

Тя се намръщи.

— Щом не е императорът, тогава кой? И как биха могли да се смятат действията ми за предателски, ако не са насочени срещу Рулад? Мислите, че недоволствам от властта на Тайст Едур? И точно срещу кого заговорнича?

— Ако бях принуден да рискувам с предположение… канцлер Трайбан Гнол.

Тя замълча за миг. После попита:

— Какво искате? И не казахте кой сте.

— Простете. Аз съм Брутен Трана. Бях назначен да надзиравам действията на Патриотистите, макар че най-вероятно императорът вече е забравил тази подробност.

— Не съм изненадана. Все още не сте му докладвали.

Той отвърна с гримаса:

— Права сте. Канцлерът се е погрижил за това.

— Той настоява да докладвате на него , нали? Започвам да разбирам, Брутен Трана.

— Предполагам, че уверенията на Трайбан Гнол, че е предал съответните доклади на Рулад, са лъжливи.

— Единствените доклади, които императорът получава за Патриотистите, са тези от Инвигилатора, след като са прегледани от канцлера.

Той въздъхна.

— Подозирах го. Първа конкубинке, казват, че вашите отношения с императора достигат извън тези на владетел и избрана курва — простете, че използвам тази дума. Рулад е изолиран — от собствените си хора. Ежедневно получава петиции, но всички те са от ледерии и биват грижливо подбирани от Трайбан Гнол и неговия персонал. Това положение се влоши, след като флотите отплаваха, защото с тях заминаха Томад Сенгар и Урут, и много други от рода Хирот, включително братът на Рулад, Бинадас. Всички, които можеха ефективно да се противопоставят на машинациите на канцлера, бяха отпратени. Дори Ханради Халаг… — Думите му заглъхнаха и той се взря в нея, после сви рамене. — Трябва да говоря с императора, Нисал. Насаме.

— Сигурно няма да мога да ви помогна, ако ме арестуват — каза тя.

— Само Рулад лично може да предотврати това — отвърна Брутен Трана. — Все пак мога да ви предложа известна закрила.

— Как?

— Ще ви зачисля двама телохранители. Едури.

— Единственият едур, който наистина е сам тук, е императорът. И може би Ханан Мосаг, макар че той все още има своите К’риснан — но никак не е сигурно, че някогашният крал-маг е верен на Рулад.

Нисал се усмихна тъжно.

— И тъй, оказва се, че в края на краищата Тайст Едур не са по-различни от ледериите. Знаете ли, Рулад би искал да е… другояче.

— Тогава, Първа конкубинке, може би заедно ще успеем да му помогнем.

— Твоите телохранители ще трябва да са много потайни, Брутен. Шпионите на канцлера ме наблюдават непрекъснато.

Едурът се усмихна.

— Нисал, ние сме деца на Сянката…

Някога, много отдавна, тя беше повървяла известно време през селението на Гуглата. На езика на елейнтите лабиринтът, който не беше нито нов, нито древен, бе познат под името Фестал’ритан — Пластовете на мъртвите. Намерила беше доказателство за това, докато обхождаше криволичещия срез на един пролом, чиито груби стени разкриваха неизброими пластове, доказателство за истината на унищожението. Всеки съществувал някога вид бе затворен в утаечните слоеве на Фестал’ритан, но не като в геологически пластове, каквито можеха да се намерят на всеки свят. Не, в царството на Качулатия се съхраняваха искрите на душата и тя бе станала свидетел на техния „живот“, изоставен тук, съкрушен и неподвижен. Самият камък беше жив, по силата на странния оксиморон, заразил езика на смъртта.