Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

— И защо не го направи? — попита тя, докато той се стапяше на петно под дърветата.

Отговорът я застигна много смътно:

— Имперският адвокат каза, че ще е ужасна грешка.

Менандори отново остана сама. Огледа се и изпъшка:

— Богове, колко го мразя това място.

И миг по-късно също изчезна.

Джанал, някогашната императрица на Ледерийската империя, вече почти не приличаше на човешко същество. Бе използвана жестоко като проводник за хаотичната сила на Сакатия бог и тялото и бе разкривено в зловещ кошмар, с огънати кости, издути и изпънати мускули, а вече и огромни буци тлъстина висяха от уродливото й тяло. Не можеше да върви, не можеше да помръдне лявата си ръка, а магията беше разстроила ума й, лудостта струеше от очите й, които блеснаха злокобно в сумрака, когато Нисал спря на прага с фенер в ръка.

Стаята вонеше на пот, урина и гной от безбройните капещи рани по кожата на Джанал. Сладникавата воня на развалена храна и още някаква миризма, лютива и лепкава, която напомни на конкубинката на императора за гниещи зъби.

Джанал се повлече напред със странно несиметрично отместване на бедрата и извъртане на дясната ръка. Замляска и Нисал видя слюнката, изливаща се от красивата някога, а сега обезобразена уста. Подът беше плувнал в слуз и тъкмо това, разбра тя, бе източникът на лютиво-лепкавата воня.

Конкубинката преглътна да надмогне гаденето и пристъпи напред.

— Императрице.

— Вече не! — Гласът беше хрип, изтръгнат от деформирано гърло, лига хвърчеше с всяко рязко помръдване на изродената челюст. — Аз съм кралица! От неговия Дом, от неговия меден Дом — о, ние сме щастливо семейство, о, да, и един ден, един ден, скоро, ще видиш, онова пале на трона ще дойде тук. За мен, своята кралица. Ти, курво, ти си нищо — Домът не е за теб. Ти заслепяваш Рулад за истината, но един ден погледът му ще се проясни, след като… — Гласът и спадна до шепот. — След като се отървем от тебе.

— Дойдох да видя дали имате нужда от нещо…

— Лъжкиня. Дошла си да търсиш съюзници. Мислиш да го откраднеш. От мен. От нашия истински господар. Ще се провалиш! Къде е синът ми? Къде е?

Нисал поклати глава.

— Не знам. Не знам дори дали все още е жив — някои в двора твърдят, че е, други ме уверяват, че отдавна е умрял. Но, императрице, ще се помъча да го разбера. И веднага ще дойда при вас. С истината.

— Не ти вярвам. Ти никога не си била моя съюзничка. Ти беше курвата на Езгара.

— Турудал Бризад посети ли ви, императрице?

За миг изглеждаше, че Джанал няма да отговори. След това успя да кривне рамене, в израз на презрение.

— Не смее. Господарят вижда през моите очи — кажи това на Рулад и той ще разбере. През моите очи — погледни отблизо и ще познаеш бог. Не бог — Богът. Единственият бог, който вече е от значение. Останалите са слепи, слепи, какъвто си направила Рулад, но всичките ги чака изненада, о, да. Домът е голям — по-голям, отколкото си представяш. Домът сме всички ние, курво, и един ден тази истина ще бъде огласена, тъй щото всички да я чуят. Виждаш ли ме? На колене съм и това не е случайно. Всяко човешко същество ще бъде на колене един ден, и те ще ме признаят за своята кралица. Колкото до Краля във вериги… — Тя се изсмя, звук, задръстен от храчките. — Е, короната е безразлична чий череп стяга. Палето се проваля, знаеш ли. Проваля се. Има… неудовлетворение. Трябва да те убия, тук и сега. Ела насам, курво.

Вместо да се приближи, Нисал отстъпи крачка назад, после втора.

— Императрице, канцлерът е източникът на… провала на Рулад. Вашият бог трябва да узнае това, за да не направи грешка. Ако ще убивате някого, трябва да е Трайбан Гнол и, може би, Карос Инвиктад — те заговорничат да узурпират властта на Едур.

— Едур? — Тя се изсмя. — Господарят почти е приключил с тях. Почти е приключил.

— Ще пратя слуги — каза Нисал. — Да почистят стаята ви, императрице.

— Шпиони.

— Не, от личния ви антураж.

— Предатели.

— Императрице, те ще се погрижат за вас, те са ви верни.

— Не ги искам! — Джанал се присви на пода. — Не искам… да ме видят така.

— Преди това ще ви донесат легло. С балдахин. Можете да го дръпнете, когато дойдат. Ще подадете мокрите… дрехи и завивки, без да ви видят.

— Ще направиш това? Исках да си мъртва.

— Миналото е нищо — каза Нисал. — Вече е нищо.

— Махни се — изхриптя Джанал и извърна очи. — Господарят е отвратен от теб. Страданието е естественото ни състояние. Истина, която трябва да се огласи, и аз ще го направя, когато си спечеля новия трон. Махни се, курво, или ела насам.