Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Трудно е да се повярва, как хората свикват с какво ли не — възрази г-жа Ог — Само започни да ги навикваш полекичка.

— Ние обаче нямаме много време — отбеляза Госпожа Вихронрав — Един мъж се е задал насам на селски кон. Светла коса, червено лице…

— Май е баща ми!

— Хубаво, подкарал е горкото добиче в галоп — каза Госпожа Вихронрав — Да не се помайваме. Искаш ли да изучиш уменията? Кога можеш да напуснеш дома си?

— Моля? — попита Тифани.

— Тукашните момичета не ходят ли да се цанят за слугини и подобно? — помогна г-жа Ог.

— А това ли? Да. Като станат малко по-големи от мен.

— Добре, значи като станеш малко по-голяма от теб. Мис Тик тук ще дойде да те потърси — реши Госпожа Вихронрав. Мик Тик кимна. — Горе в планината има възрастни вещици, които биха се съгласили да споделят знанието си в замяна на малко помощ по къщите им. Докато те няма, това място ще бъде под надзор, можеш да разчиташ на това. Междувременно имаш право на три яденета дневно, собствено легло и служебна метла… така се прави при нас. Съгласна ли си?

— Да — радостно се усмихна Тифани. Чудесният миг отминаваше твърде бързо, за да зададе всичките въпроси, които й се искаше.

— Да! Обаче, ъ…

— Да? — подкани я г-жа Ог.

— Нали няма да се налага да танцувам без никакви дрехи и такова, нали? Защото подочух туй онуй и…

Госпожа Вихронрав изви очи към небето. Г-жа Ог обаче й се ухили приятелски:

— Добре, тази процедура има и добрите си страни…

— Не, няма защо да го правиш! — отсече Госпожа Вихронрав — Никакви къщурки от сладкиши, никакво кикотене и никакви танци!

— Освен ако не ти се иска — добави г-жа Ог и се изправи — Какво му е лошото на мъничко покикотване, когато се намериш в настроение? Още сега бих те научила на едно много яко, но наистина трябва да тръгваме.

— Но… но как успя? — не изтърпя да попита мис Тик — Та това е варовик! Тебешир! Станала си вещица върху варовик! Как така?

— Според което на теб ти е известно, Проницателина Тик — намеси се Госпожа Вихронрав — Обаче костите на тези хълмове са от кремък. Твърд, остър и полезен. Цар на всички камъни.

Тя си все метлата и отново се обърна към Тифани:

— Как мислиш, ще си имаш ли неприятности?

— Сигурно ще имам — отговори Тифани.

— Помощ искаш ли?

— Неприятностите са си мои, аз ще се оправям — каза Тифани, макар че ѝ се искаше да извика: Да, да! Ще ми трябва помощ! Нямам си и представа какво ще стане щом баща ми дойде! Баронът сигурно съвсем ще се разлюти! Но аз не искам те да си мислят, че не мога да се справя със собствените си проблеми! Длъжна съм да мога да се оправя!

— Правилно — съгласи се Госпожа Вихронрав. Тифани се зачуди, дали тя не й чете мислите.

— Мислите ли? Не — каза Госпожа Вихронрав възсядайки метлата си — Това, което чета, са лица. Ела насам, млада госпожице.

Тифани се подчини.

— Там е работата, че вещерството — заобяснява Госпожа Вихронрав — изобщо не е като училище. При нас първо изкарваш изпита, а после може да ти отнеме години, докато разбереш как си го изкарала. В това отношение то си е съвсем като живота.

Тя протегна ръка и внимателно повдигна брадичката на Тифани, за да я погледне в очите. И каза:

— Виждам, че си си отворила очите.

— Да.

— Добре. Мнозина тъй и не го сторват. Въпреки това може и да не ти е леко. Ще ти трябва това.

Тя протегна ръка и описа кръг около косата на Тифани, после вдигна ръка над главата й поглаждайки въздуха с върховете на пръстите си.

Тифани вдигна ръце към главата си. За миг и се стори, че там няма нищо, но после напипа… нещо. Беше по-скоро като усещане във въздуха. Не го ли очакваш, пръстите ти просто преминаваха право през него.

— Наистина ли я има? — ахна тя.

— Кой знае? — рече вещицата — Това е виртуална островърха шапка. Никой освен теб няма да знае, че я има. Може да си има свойте удобства.

— Имате предвид, че съществува само в главата ми ли? — попита Тифани.

— Много неща има в главата ти. Това обаче не значи, че не са истински. Най-добре да не ми задаваш много-много въпроси.

— А какво стана с жабока? — обади се мис Тик, която постоянно задаваше въпроси.

— Отиде да живее с Дребния Волен Народ — отговори Тифани — Оказа се, че преди е бил адвокат.

— Какво? Дала си собствен адвокат на един клан Нак Мак Фийгъли? — надигна глас г-жа Ог — Светът ще има да трепери. Макар че, както винаги съм казвала, малко трепет винаги се отразява добре.

— Настана време, о сестри, оттук да отлетим — продума мис Тик, настанила се на другата метла зад г-жа Ог.