Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Опитвала съм Веселия Моряк — каза тя — Мирише на неизмити крака, нали?

— О, да! — каза с благодарност Тифани.

— А за да си келда на Нак Мак Фийгал, трябва да се ожениш за един от тях, нали? — подпита невинно тя.

— Ами да, но намерих начин да заобиколя това — отговори Тифани. Разказа й. Г-жа Ог се засмя. Беше много дружелюбен смях, от този вид смях, който те кара да се почувстваш удобно.

Звуците и проблясъците бяха престанали. Известно време Госпожа Вихронрав стоеше загледана в нищото, после рече:

— Накрая ти победи Кралицата. Но мисля, че някой ти е помогнал.

— Да. Така е. — отговори Тифани.

— И това беше…?

— Аз да не би да Ви разпитвам за вашите работи? — каза Тифани още преди да осъзнае, че възнамерява да го каже.

Мис Тик зяпна. Очите на г-жа Ог се присвиха и тя замести поглед ту към Тифани ту към Госпожа Вихронрав, все едно гледаше мач по тенис.

— Тифани, Госпожа Вихронрав е най-прочутата вещица в целия… — започна строго мис Тик, обаче вещицата пак й махна с ръка. Наистина трябва да науча как се прави това, помисли си Тифани.

Тогава Госпожа Вихронрав свали заострената си шапка и се поклони на Тифани.

— Добре го каза — рече тя, като се изправи и се взря право в Тифани — Нямах право да те питам. Това си е твоята страна, а ние сме тук с твое допущение. Аз ти показвам уважение, също както и ти ще ме уважаваш в замяна .

За момент въздухът като че замръзна и небето като че притъмня. След това Госпожа Вихронрав продължи с безгрижен тон като че гръмоносният момент изобщо не се беше случвал:

— Но някой ден, когато благоволиш да ми кажеш повече, ще съм ти благодарна да чуя още нещо по въпроса. А и онези твари, дето са като направени от сурово тесто, иска ми се да знаех повече за тях. Никога досега не се бях натъквала на такива. А баба ти изглежда точно като личност, с която много би ми харесало да се срещна. — Тя се изправи още повече. — Междувременно, я да видим, останало ли е нещо, на което все още да можем да те научим.

— А, ето кога значи ще ми кажете за училището за вещици — предположи Тифани. За момент настъпи тишина. После Госпожа Вихронрав я прекъсна:

— Училище за вещици ли?

— Ами… — обади се мис Тик.

— Значи тогава ти си била метафурна, нали? — досети се Тифани.

— Мета фурна? — набърчи чело г-жа Ог.

— Тя има предвид метафорична — измънка мис Тик.

— Също като в приказките — възбудено заговори Тифани — Всичко е наред. Разгадах го. Това е училището, нали? Вълшебното място, нали така? Светът е. Тук. И докато не погледнеш няма как да го видиш. Знаете ли, че пиктситата мислят, че светът е рай? Само дето ние не го виждаме. Не може да има уроци по вещерство. Не и истински. Всичко опира до това как ти си… си ти, предполагам.

— Добре го каза — одобри Госпожа Вихронрав — Остър ти е умът. Но има и магия. Ще я схванеш. Тя не изисква чак толкова много ум, иначе вълшебниците нямаше да се оправят.

— Ще ти трябва и занаят — добави г-жа Ог — Вещерството къща не храни. Защото, видиш ли, не може да правиш магия за тебе си. Желязно правило.

— Правя хубаво сирене — каза Тифани.

— Сирене, а? — замисли се Госпожа Вихронрав — Хм. Да. Добро нещо е сиренето. А разбираш ли нещо от церове? А от бабуване? Ето това е добро подръчно умение.

— Ами, помагала съм при трудно агнене — отвърна Тифани — И гледах, когато се раждаше брат ми. Не си сториха труда да ме изпъдят. Не изглеждаше чак толкова трудно. Но си мисля, че сиренето като че ли е по-лесно и не дига толкова шум.

— Добро нещо е сиренето — повтори, кимайки, Госпожа Вихронрав. — Живо е.

— А какво правите всъщност вие? — попита ги Тифани.

За миг слабата вещица се поколеба, после каза:

— Ние наглеждаме… границите. Има много граници, повече отколкото смятат хората. Между живота и смъртта, между този свят и оня, между деня и нощта, между право и криво… и те трябва да се наглеждат. Ние ги наглеждаме, пазим съвкупността на нещата. И никога не искаме възнаграждение. Това е важно.

— Е, хората ни дават разни работи, не се тревожи. — намеси се г-жа Ог — Понякога хората може да са много щедри към вещиците. Понякога в нашто село, като е ден за печене, две крачки не мога да мръдна, без да ме почерпят. Много начини има нищо да не искаш, ако ме разбираш какво имам предвид. Харесва им на хората вещицата да е доволна.

— Да, но тук хората си мислят, че вещиците са лоши! — оплака се Тифани, а Вторият й акъл отбеляза: Я си спомни, колко рядко й се налагаше на Баба Болежкова сама да си купува тютюн.