Алекс Кош - Огненият орден

Невил отпусна глава в ръцете си и тихо прошепна:

— О, не…

— Можем да опитаме да убием ухапалия го вампир — неочаквано предложи Велхеор. — В много редки случаи това може да спре преобръщането, дори и да е отишло толкова далече.

— Нещо ми подсказва, че Наив ще е против — въздъхна Невил. — И няма други варианти?

— Не — увери го Велхеор. — И между другото, ние може и да не искаме неговото разрешение. Ако проблемът може да бъде решен с помощта на убийство…

— … това със сигурност ще бъде твоят избор, сигурни сме — намръщих се аз. — За съжаление, така може да решават проблемите си само най-кървавите вампири на хилядолетието. Ние, обикновените хора, трябва да се ръководим от морални принципи, да знаеш.

Велхеор сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана:

— Ску-ука.

— Наив ще стане обърнат във вампир — бавно каза Невил. — Какво да кажа на родителите си?

Значи Наив ще загуби способността си към Занаята и вече няма да може да се обучава с нас. Първо Невил, сега брат му… Нашата петорка се разпадаше буквално пред очите ни.

— Е, да си обърнат във вампир не е толкова лошо — отбеляза Даркин леко обидено. — Въпреки че няма да може да се занимава със Занаята, но поне ще остане жив.

— Успокои ме — въздъхна Невил.

— Може пък да успее да намери себе си в нещо друго — казах неуверено. — Ако наистина обича това момиче, то сега ще им бъде по-лесно и по-добре заедно.

Все пак общуването би следвало да става много по-лесно, ако и двамата партньори са от един и същ вид. Може би точно с тези различия бяха свързани и моите проблеми с Алиса, и неразбирателството между Невил и Мелисия. За човек беше трудно да разбере друидите или вампирите — прекалено различни същества бяхме. Погледнах към Стела и Даркин — на тези двамата и принадлежността към един и същи вид не помогна, не минават без караници. Колко сложно беше всичко…

— Като цяло, каквото можах — направих — обобщи Велхеор и неочаквано бързо напусна стаята. — По-нататък сте вие. А аз трябва да свърша някои неща преди тръгването.

— Заминаваш ли някъде?

— Както и вие — вече зад вратата отвърна вампирът. — Нали не си си мислил, че ще отидете на война без мен? Точно това не бих го пропуснал за нищо на света.

Велхеор вече го нямаше, а ние все още гледахме в затворената врата.

— Той каза „на война“? — казах накрая аз. — Ние нали отиваме в учебен лагер, или не?

— Да. В учебен лагер — съгласи се Чез. — Но ти просто не си чул последните новини — в Империята е обявено военно положение. Ние сме на ръба на война, а може и да е започнала, не знаем дали ни съобщават всички новини…

— Все по-зле става.

— Ние също ще дойдем — смутено каза Даркин. — Днес трябва да ни издадат документа.

Стела и Даркин се отправиха към изхода.

— Ъ-ъ… какъв документ? — със закъснение попитах аз.

— Ами документа за вашия Висок дом. Ние сега сме твоя гвардия, не помниш ли?

Нищо не разбирах.

— Кой ще ви издаде този документ? — попитах със закъснение, но вампирите вече бяха заминали.

— О, да — разцъфна в усмивка Чез. — Ти още не знаеш. Онзи ден леля ти се появи тук.

— Леля Елиза?!

Чез многозначително погледна към апатично седящия Невил.

— Да излезем някъде и да обсъдим всичко.

— Вървете — кимна ми Викерс старши. — Аз ще постоя тук още малко.

Ние с Чез слязохме обратно в залата и той ми разказа последните новини. Оказа се, че леля ми пристигнала почти веднага след моето заминаване. Донесла всички необходими документи, удостоверяващи преминаването на нисшите вампири в гвардията на Висок дом Никерс, и изгладила всички въпроси с третокурсниците. Също така, ако се съди по думите на Чез, леля Елиза веднага намерила някаква работа на вампирите. Е, в това можех да повярвам, тя винаги се отличаваше с голяма енергичност…

— Направо душата ми щеше да извади, опитвайки се да разбере къде си отишъл — оплака се Чез.

— А ти какво й каза?

— Излъгах нещо за задачи на Академията. Тя не може да отиде там, за да се провери думите ми, въпреки че от нея може всичко да се очаква.

Това беше последният ми въпрос, защото след това дойде ред на Чез. И аз трябваше да отделя доста време, за да му разкажа за всички приключения в земите на вампирите.

— Значи сега си имаме и некромант, или какво?!

— Какъв ти некромант — намръщих се аз. — Артефактът сам вдига неживите, а аз дори не знам техните възможности. Имах късмет, че толкова навреме ми се присъни онзи сън за кръвта, иначе дори не мога да си представя как с Велхеор щяхме да се вмъкнем в замъка.