Стив Олтън - Денят на змията

Защо говоря за пирамидите? Каква е връзката между тези древни монолити, календара на маите и месопотамската култура в другия край на света?

След три десетилетия изследвания аз най-после осъзнах, че за да разкрие загадката на предсказанието за Деня на Страшния съд, човек трябва да се отърси от общоприетите схващания за време, разстояние и култури и повърхностните убеждения, когато анализира древните улики около голямата загадка на човечеството.

Позволете ми да обясня по-подробно.

Най-големите и необясними постройки, направени от човека, са пирамидите в Гиза, храмовете в Ангкор в джунглите на Камбоджа, пирамидите в древния град Теотихуакан (известен също като „мястото на боговете“), Стоунхендж, рисунките в Наска, руините в Тиауанако и храмът на Кукулкан в Чичен Ица. Всяко от тези древни чудеса, построено от различна култура в различни части на света и в различни периоди на човешката история, е свързано с предстоящата участ на човечеството, за която се разказва в календара на маите. Архитектите и инженерите, които са построили тези чудеса, са притежавали невероятни знания по астрономия и математика, превъзхождащи известното по тяхното време. Нещо повече, местоположението на всяка от тези древни постройки е било старателно избрано в съответствие с равноденствието и слънцестоенето и колкото и невероятно да звучи, едно с друго, така че ако някой иска да раздели повърхността на планетата ни, използвайки определени ориентири, тези постройки лесно биха свършили работа.

Но ние не виждаме онова, което свързва тези монолитни постройки една с друга, защото в същината на проектирането им има математическо уравнение, което демонстрира едно изумително познание — прецесията.

Отново кратко обяснение:

Докато се носи в космоса по време на годишната си обиколка около Слънцето, планетата ни се завърта около оста си веднъж на всеки двайсет и четири часа. Докато Земята се върти, гравитационното притегляне на Луната я кара да се наклони на приблизително 23,5 градуса. Добавете гравитационното притегляне на Слънцето върху екватора и ще получите кръгов конус, подобен на онзи, описан от въртящата се горна част. Това равномерно въртене на тяло около ос, която описва равномерно кръгов конус, се нарича прецесия. Веднъж на всеки 25 800 години движещата се ос описва на небето окръжност, променяйки позицията на небесните полюси и на пролетното и есенното равноденствие. Равномерното движение на запад също кара знаците на зодиака вече да не съответстват на съзвездията си.

Гръцкият астроном и математик Хипарх е открил прецесията през 127 г.пр.Хр. Днес знаем, че египтяните, маите и индусите са разбирали прецесията.

В началото на 90-те години на XX век Джейн Селърс открива, че митът за Озирис в древния Египет е бил закодиран с числа, които египтяните използвали, за да изчисляват различните степени на прецесия. И от всички числа се откроило едно — 4320.

Повече от хиляда години преди раждането на Хипарх и египтяните, и маите успели да изчислят стойността на числото пи (3,14), съотношението между дължината на окръжността, сферата или полусферата и диаметъра й. Сто четирийсет и шест — височината на Голямата пирамида, умножени по 2 пи (3,14), се равнява на основата й — 916 метра и 88 см. Колкото и невероятно да изглежда, разгънатият периметър на пирамидата е почти равен на диаметъра на Земята, когато размерите на планетата се сведат до мащаб 1:43200 — число, съставляващо нашия математически код на прецизност. Ако използвате същото съотношение, полярният радиус на Земята ще бъде равен на височината на пирамидата.

Оказва се, че Голямата пирамида е геодезически ориентир, намиращ се точно на трийсетия паралел. Ако мерките й се проектират на плоска повърхност, като върхът представлява Северния полюс, а периметърът й — екватора, размерите на монолита ще бъдат равни на Северното полукълбо, отново в мащаб 1:43200.

Знаем, че за 4320 години Слънцето извършва прецесионалното си преместване в две зодиакални съзвездия или на шейсет градуса. Умножете това число по сто, и пак ще получите 43 200 — броят на дните, отбелязан в Дългото летоброене на маите, равняващ се на 6 катун, една от ключовите стойности, които маите са използвали, когато са изчислявали прецесията. Ако сумирате всички години от петте цикъла в „Попол-вух“, периодът се равнява точно на един цикъл на прецесия.

Скрити в гъстата джунгла на Камбоджа, се намират великолепните индуистки храмове на Ангкор. Барелефите и статуите, изобилстващи в комплекса, включват символи на прецесията. Най-популярният е гигантската змия Нага. Средната й част е увита около свещена планина в млечния океан или Млечния път. Двата края на змията са все едно въже в космическо състезание по теглене на въже и изобразяват два отбора. Единият представлява светлината и доброто, а другият — мрака и злото. Това усещане за движение, съчетано с въртенето на Млечния път, символизира индуисткото тълкуване на прецесията. В Пурана, свещеното писание на индусите, се разказва за четирите възрасти на Земята на име юги. Настоящата калиюга е с времетраене 432 000 години. Свещеното писание твърди, че в края на тази епоха човешката раса ще бъде унищожена.