Стив Олтън - Денят на змията

— Каза, че бил парфюмът.

— Беше нещо повече. Не мога да го обясня. Само знам, че държа на теб и че чувствата ми са объркани.

— Поласкана съм, Мик. Но иначе си прав. Чувствата ти наистина са объркани и…

Той се усмихна тъжно, без да обръща внимание на думите й.

— Толкова си красива…

После я погали по бузата, протегна ръка и разпусна косата й.

Доминик затвори очи. „Престани! Той е твой пациент, психичноболен!“

— Моля те, Мик. Фолета ни гледа. Ела да влезем вътре. Там ще говорим…

Той се вторачи в нея. Черните му като абанос очи разкриха душа, измъчвана и жадуваща за забранената му красота.

— „Пред нея даже факлата тъмней! Сред мрака хубостта й как светлей — като брилянт в ухото на арапин.“ 2 2 Превел Любомир Огнянов. — Б.пр.

— Какво каза? — с разтуптяно сърце попита Доминик.

— „Ромео и Жулиета“. Четях я на майка ми, докато беше болна. — Мик хвана ръката й и я вдигна към устните си. — „Ще си изпрося ръката й с пръсти да докосна. Нима до днес съм любил? Не, сърце! За пръв път виждам хубаво лице.“

Дъждът намаля. Доминик видя, че двама санитари се приближават към тях.

— Чуй ме, Мик! Накарах Фолета да подпише, че ще ти назначи рехабилитационен екип. След половин години може да излезеш оттук.

Той поклати глава.

— Никога няма да видим този ден, моя любов. Утре е денят на есенното равноденствие. — Мик забеляза мъжете в бяло и се сепна. — Прочети дневника на баща ми. Този свят скоро ще прекрачи друг праг и човешката раса ще оглави списъка на изчезналите видове…

Санитарите го хванаха.

— Не се дръжте грубо с него!

Те го поведоха.

Мик се обърна.

— „Как сребърно звънти във късна нощ гласът на влюбените — като песен.“ Ти си в сърцето ми, Доминик. Съдбата ни събра. Чувствам го, чувствам го…

Преди да продължим пътешествието си в човешката история, позволете ми да ви запозная с един предназначен за широката публика термин: забранена археология. Изглежда, когато се стигне до въпроса за човешкия произход и древност, научната общност невинаги е непредубедена към доказателствата, които може да противоречат на вече установения модел на преценка. С други думи, понякога е по-лесно да отхвърлиш фактите, отколкото да се опиташ да стигнеш до правдоподобно обяснение за необяснимото.

Добре че Колумб е използвал картата на Пири Рейс, вместо общоприетия тогава европейски вариант, защото иначе е щял да отплава към края на света.

Когато мисли, че знае всичко, човек престава да учи. Тази жалка реалност е довела до прекратяването на важни научни изследвания. И тъй като никой не може да публикува, без да получи одобрението на някой голям университет, става почти невъзможно да предизвикаш господстващите възгледи на деня. Бил съм свидетел на такива опити на колеги, които бяха отлъчени от обществото, репутацията им бе опетнена и кариерата — провалена, макар доказателствата, подкрепящи противоречивите им възгледи, да бяха неопровержими.

Египтолозите са най-лошите в това отношение. Те мразят, когато учените искат да предизвикат общоприетата история на древните места, и стават особено зли, когато чужденци разпитват за възрастта и произхода на монолитните постройки.

Това ни довежда до метода за датиране — най-противоречивия аспект на археологията. Радиовъглеродният метод за определяне на възрастта на кости и утайки от въглища е лесен и точен, но не може да се приложи за камъни. Ето защо съвременните археолози често определят възрастта на някое древно място съобразно другите реликви, намерени край разкопките, а когато няма такива, просто изказват предположения. А това води до широк спектър от човешки грешки.

А сега да се върнем към пътешествието ни в историята и времето.

След Потопа започнали да се появяват първите цивилизации. В днешно време се смята, че писмената история е започнала в Месопотамия, в долината на реките Тигър и Ефрат, някъде около 4000 г.пр.Хр., където са намерени най-ранните останки от селище — Йерихон, датиращи от 7 000 г.пр.Хр. Но новите доказателства показват, че по-рано, в поречието на Нил, е процъфтявала друга, по-високо развита цивилизация, и именно тази по-древна култура и мъдрият й водач са ни оставили първото от загадъчните чудеса, които в края на краищата може да спасят нашия вид от унищожение.

В Египет има много храмове, пирамиди и паметници, но нито един от тях не може да се сравни с великолепните чудеса, издигнати в Гиза. Там, на западния бряг на Нил, е проектиран невероятен план, състоящ се от Сфинкса, двата храма и трите пирамиди.