Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Таселхоф чу вика на джуджето и погледна назад, след което застина при вида на необичайната гледка — свещеникът нападаше Флинт, а той, незнайно защо, вместо да се отбранява, лежеше по гръб и риташе с крака във въздуха.

— Какви ги вършиш, Флинт? — извика Тас и без да се замисли, удари съществото с хупака си право в гърдите, а след това и по главата. То се строполи в безсъзнание. — Ето! Вече и вместо тебе ли трябва да се бия! — Кендерът му обърна гръб и се запъти към меча на Стърм.

— Да се биеш!? Вместо мен!? — Джуджето се задави от ярост и скочи на крака. Шлемът се бе свлякъл върху очите и му пречеше да вижда, Флинт го отметна назад точно в момента, когато върху него връхлетя друг свещеник и отново го събори на земята.

Танис откри Златна Луна и Ривъруайнд, застанали гръб до гръб, като тя отблъскваше съществата с жезъла. Три от тях лежаха мъртви в краката й, вкаменени и обгорени от синия огън на жезъла. Мечът на Ривъруайнд стърчеше забит в корема на друго вкаменено същество. Варваринът беше свалил късия си лък, единственото останало му оръжие, и изчакваше. В момента свещениците бяха отстъпили и обсъждаха стратегията си с приглушени нечленоразделни звуци. Танис усети, че ще нападнат всеки миг, и се притече на помощ, удряйки първия попаднал му с плоското на меча си, след което се извърна и посрещна следващия.

— Елате! — изкрещя им той. — Насам!

Неколцина от свещениците се обърнаха по посока на това неочаквано нападение, другите се поколебаха. Ривъруайнд стреля и повали един от тях, след което сграбчи Златна Луна за ръката и хукнаха след Танис, прескачайки мъртвите каменни тела. Полуелфът ги остави да го задминат и продължи да нанася удари с плоската част на меча си.

— Ето, вземи камата! — изкрещя на Ривъруайнд.

Той я грабна, удари едно същество под челюстта и прекърши врата му. Жезълът отново проблесна и поредният „свещеник“ се строполи на земята. Тримата се затичаха към гората.

От горящата кола се носеше такъв пушек, че Танис едва различаваше пътя. Потръпна, защото видя, че на километър от тях и от двете им страни се спускат фигури с черни криле, които отрязваха пътя им и в двете посоки. Ако не се скриеха незабавно в гората, много скоро щяха да се окажат в капан. Насочи се към мястото, където беше оставил Стърм. Двамата варвари вече стояха до рицаря заедно с Флинт. Но къде бяха останалите? Той се опита да види нещо през гъстия дим, докато очите му се насълзиха.

— Помогни на Стърм — каза на Златна Луна и се обърна към джуджето, което безуспешно се опитваше да измъкне брадвата си от едно убито същество. — Къде са Карамон и Райстлин? А Тас? Казах му да стои тук…

— Тъпият кендер едва не ме уби! — избухна Флинт. — Дано да са го отнесли! Дано да го дадат за храна на кучетата Дано…

— В името на всички богове! — изруга изтощено Танис, закрачи през дима към мястото, където за последен път беше съзрял Карамон и Райстлин, и се натъкна на кендера, който влачеше меча на Стърм. Оръжието бе голямо почти колкото него и той не можеше да го вдигне.

— Как го извади? — попита учудено Танис и се закашля от валмата дим, които се носеха около тях. Тас се ухили.

— Съществото се превърна в прах — изрече щастливо. — О, Танис, беше прекрасно! Отидох при него и започнах да дърпам меча. Той не искаше да излиза, аз продължих да дърпам и…

— Не сега! Връщай се при другите! — Танис сграбчи кендера и го засили напред. — Къде са близнаците?

В същия момент гласът на воина избумтя сред пушеците.

— Ето ни. — Задъханият Карамон беше прегърнал брат си, който кашляше неудържимо. — Всички ли убихме? — попита радостно.

— Не — отвърна горчиво Танис. — Всъщност налага се да бягаме на юг през гората. — Той подхвана Райстлин от другата страна и тримата забързаха към останалите, които ги чакаха край пътя, кашлящи, но благодарни, че димът им осигурява така необходимото прикритие.

Стърм се беше изправил на крака, все още блед, но главата вече не го болеше, а раната бе спряла да кърви.

— Жезълът ли го излекува? — обърна се Танис към Златна Луна.

— Не съвсем. Само колкото да може да ходи.

— Възможностите му… са ограничени — едвам изрече Райстлин.

— Добре… Отправяме се на юг, към гората. Карамон поклати глава.

— Там е Черната гора…

— Знам, предпочиташ да се биеш с живи хора — прекъсна го Танис. — Но ми кажи какво мислиш по този въпрос.

Воинът не отговори.

Тези същества прииждат и от двете посоки. Едва ли ще на още едно нападение. Но няма да навлизаме в Черна гора, освен ако не се наложи. Наблизо има една тайна пътека, която извежда до връх Окото на богомолеца. Оттам ще огледаме пътя на север, а и всички останали посоки.