Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Паладин, благослови тези дарове като символи на любовта и саможертвата — извиси се гласът на Елистан. — И нека, когато мракът е най-тъмен, тези млади хора да ги поглеждат и любовта им да озарява пътя им. Велики и сияйни боже, боже на хората и елфите, боже на кендерите и джуджетата, благослови тези свои чеда. И нека любовта, покълнала в сърцата им, израсне като дървото на живота, под което да намират подслон и защита всички, потърсили убежище под могъщата му корона. След полагането на ръцете, след размяната на клетвите и даровете, вие двамата — ти, Ривъруайнд, внук на Уондърър, и ти, Златна Луна, Дъщеря на Главатаря, вече сте едно — в сърцата си, пред хората и пред боговете.

Двамата си размениха пръстените си и Ривъруайнд коленичи пред нея, според обичая на Кве-Шу, но тя поклати глава и се усмихна през сълзи.

— Стани, войнико.

— Това заповед ли е? — попита тихо той.

— Това е последната заповед, която чуваш от Дъщерята на Главатаря.

Той се изправи и я целуна. Устните им се сляха, телата им се притиснаха и душите им се съединиха. Хората викаха толкова силно, че факлите премигнаха. Слънцето се скри и небето се превърна в пурпурновиолетов гоблен, който скоро потъмня в сапфирено синьо на нощта.

Радостната тълпа понесе невястата и жениха и веселието започна. На тревата бяха сложени огромни чамови маси. Децата, освободени най-после от тържествеността на церемонията, поскачаха, тичаха и разиграваха битки с въображаеми драконяни. Тази вечер грижите и тревогите не смущаваха детските им мисли. Мъжете отпушиха спасените от Пакс Таркас бурета с бира и вино и вдигнаха наздравица за малкото семейство. Жените донесоха огромни подноси с храна — дивеч, плодове и корени.

— Най-после свястна храна — въздъхна Карамон.

— Ей — изрева Флинт и набоде на вилицата си сочно парче месо от чинията на Карамон, — това ще го ядеш ли?

Воинът, мълчаливо и без колебание, като дори не разсипа капка на земята, изля върху главата му пълна халба с бира.

Полуелфът и рицарят седяха един до друг и разговаряха тихо, но Танис непрекъснато местеше погледа си към Лорана, която седеше на друга маса и приказваше оживено с Елистан. Той установи, че тази вечер тя е особено красива, осъзнал промяната в жизнерадостната, нещастно влюбена хлапачка, и реши, че тази промяна му харесва. Но освен това се хвана, че се пита за какво толкова си говорят с Елистан.

Стърм докосна ръката му и Танис се сепна. Беше изгубил нишката на разговора. Той се изчерви и започна да се извинява, но забеляза изражението на рицаря.

— Какво има? — попита разтревожен и понечи да стане.

— Шшт, не мърдай! Само виж кой седи там.

Танис погледна озадачен в посоката, в която сочеше Стърм, и го видя. Седеше сам, наведен над чинията си с отсъстващо изражение, сякаш изобщо не забелязваше какво яде, а когато някой се приближеше, се свиваше и го гледаше нервно, докато не се отдалечи. Изведнъж, като че ли почувствал погледа на Танис, вдигна очи и се загледа право в него. Полуелфът се задави и изтърва вилицата си.

— Невъзможно! Нали го видяхме как умря! Заедно с Ебен! Никой не може да оцелее…

— Значи съм прав — въздъхна с облекчение Стърм. — И ти го позна. Мислех, че полудявам. Да отидем при него.

Те отново погледнаха към мъжа, но той беше изчезнал. Не можаха да го открият и сред тълпата.

Когато двете луни изгряха, женените двойки образуваха кръг около младоженците и запяха сватбени песни. Неженените танцуваха вън от кръга, а децата подскачаха наоколо, доволни, че тази вечер не ги карат да си лягат рано. Златна Луна и Ривъруайнд се прегръщаха и очите им сияеха по-ярко от огньовете и от луните на небето.

Танис се разходи из тълпата, наблюдавайки приятелите си. Лорана и Гилтанас изпълниха грациозен и прекрасен древен елфски танц и изпяха химна на радостта. Стърм и Елистан крояха планове да отпътуват на юг и да потърсят легендарния град-пристанище на Тарсис Прекрасния, където се надяваха да намерят кораби, с които да извозят хората от тази поругана от войната страна. Тика, отегчена да наблюдава как Карамон се тъпче, врънкаше Флинт, докато накрая джуджето се съгласи да танцува с нея, изчервен до корените на брадата си.

А къде беше Райстлин? Танис си спомни, че го видя по едно време на сватбата. Магьосникът хапна съвсем малко и пи от билковата си отвара. Беше му се сторил необичайно блед и мълчалив и реши да го потърси. Точно сега намираше черногледата му и цинична компания за по-подходяща от музиката и веселия смях.