Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Тика вървеше пред нея със замъглен поглед, погълната от собствените си мечти. Напоследък смяташе, че тайнството между мъжа и жената навярно не беше толкова страшно, а по-скоро нещо сладостно и прекрасно.

Лорана държеше факлата си високо и изпращаше светлината на деня. Всички ахкаха, съзирайки Златна Луна, но занемяваха, когато минаваше Лорана. Златна Луна беше човек. Нейната красота бе великолепието на дърветата, планините и небето. А красотата на Лорана бе неземна и загадъчна.

Отведоха невестата при Елистан и се обърнаха на запад, откъдето трябваше да дойде женихът.

Факлите осветиха и пътя на Ривъруайнд. Водеха го Танис и Стърм. Лицата им бяха сериозни и малко тъжни. Варвари-физиономия, но очите му струеше радост, по-ярка от светлината на факлите. Черната му коса също бе украсена с есенни листа, а сватбеният му подарък беше покрит с една от кърпичките на Таселхоф. Зад него пристъпваха джуджето и кендерът Карамон и Райстлин вървяха последни. Вместо факла магьосникът носеше магическия си жезъл.

Доведоха жениха при Елистан и отстъпиха назад. Тика се озова до Карамон и докосна плахо ръката му. Той и се усмихна нежно и обгърна малката й длан в мечешката си лапа.

Елистан погледна Златна Луна и Ривъруайнд и си помисли за тежките моменти, които бяха преживели, за опасностите, с които се бяха сблъскали, за жестокия им живот. Щеше ли да е по-различно бъдещето им? Той се замисли. Младоженците видяха объркването му, а може би почувстваха душевните му терзания, защото протегнаха ръце да го успокоят. Елистан ги придърпа към себе си и прошепна няколко думи, предназначени единствено за тях:

— Вашата любов и вярата ви един в друг донесоха надежда на света. Всеки от вас бе готов да пожертва живота си за тази надежда и да спаси живота на другия. Слънцето залязва и настъпва нощта. Същото ще стане и с вас, приятели. Най-тъмно е преди зазоряване. Нека любовта бъде вашата факла в мрака.

Той отстъпи и заговори на всички, които се бяха събрали. Отначало гласът му беше дрезгав, но след това се усили, тъй като почувства покоя на боговете, благословили тази двойка.

— Лявата ръка е ръката на сърцето — каза той, постави ръката на Златна Луна върху тази на Ривъруайнд и ги обхвана със своята. — Съединяваме левите си ръце и нека любовта на този мъж и тази жена се съединят в нещо по-голямо, както двата ручея се сливат и образуват река. Тя тече по земята, среща препятствия и търси нови пътища, но винаги се влива във вечното море. Приеми любовта им, Паладин, най-велики от боговете. Благословия и дай мир на сърцата им, дори да няма мир на тази поругана земя.

Настъпи величествена тишина. Мъжете прегърнаха жените си. Приятелите допряха рамене, децата притихнаха и потърсиха родителите си. Скърбящите сърца намериха покой. Възцари се неземен мир.

— Кажете един на друг клетвите си и разменете подаръците си.

Златна Луна погледна Ривъруайнд в очите и заговори тихо:

След това започна и Ривъруайнд:

След като изрекоха клетвите, те си размениха подаръците. Златна Луна първа подаде нейния. Ривъруайнд го разопакова с треперещи ръце. Беше пръстен от косата й, скрепен с ленти от сребро и злато, изящни като самата й коса. Тя бе дала на Флинт бижутата на покойната си майка и сръчните му ръце не го бяха посрамили.

Ривъруайнд бе открил сред развалините на Солас клон от валеново дърво, който огънят беше пощадил, и бе изработил от него пръстен, идеално гладък и съвършено прост. Когато се полираше, валеновото дърво представляваше великолепие от злато прошарено с кафяви жилки. Златна Луна го пое и си припомни нощта, когато за пръв път видя могъщите валенови дървета, нощта, когато бяха пристигнали в Солас със синия кристален жезъл, изморени и изплашени. Тя се разплака без глас и попи сълзите си с кърпичката на Таселхоф.