Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Тръгнали са към Куалинести — каза задавено Гилтанас. — Трябва да се вмъкнем вътре и да освободим затворниците. Тогава Верминаард ще върне армията си обратно.

— В Пакс Таркас ли отивате? — Ебен не можеше да повярва.

— Да — отвърна неохотно елфът и съжали, че се е изпуснал.

— Много сте смели, не отричам. И как ще влезем вътре? Ще чакаме да се изтегли армията? При централната порта сигурно ще останат само няколко стражи. С тях ще се справим, нали, мъжаги? — Той погледна Карамон.

— Естествено — ухили се воинът.

— Планът не е такъв — предупреди сухо Гилтанас и посочи едва видимата тясна долина, която се врязваше в планината. — Ще минем оттам, след като се стъмни. Той се изправи и тръгна. Танис побърза да го настигне.

— Какво знаеш за този Ебен? — попита го на елфски и обърна глава назад.

Гилтанас сви рамене.

— Беше в отряда на хората, които се биха с нас в клисурата. Онези, които оцеляха, бяха отведени в Солас, където загинаха. Предполагам, че е успял да се спаси. Все пак, нали и аз се спасих. — Елфът изгледа Танис с крайчеца на окото си. — Той е от Гейтуей и произхожда от богат търговски род. Казаха ми, че семейството му се разорило и сега си изкарвал прехраната като наемен войник.

— И аз така предположих. Дрехите му са скъпи, но са виждали и по-добри времена. Мисля, че постъпи правилно, като го взе с нас.

— Да, не трябва да го изпускаме от очи.

— Естествено. — Танис замълча.

— Както и мен. Нали това си мислиш в момента? Знам какво говорят останалите, особено рицарят. Но ти се кълна, че не съм предател, Танис! Искам само едно! — Очите му проблеснаха в полумрака. — Да унищожа този Верминаард. Само да го беше видял, когато драконът убиваше приятелите ми! С удоволствие бих жертвал живота си… — Гилтанас внезапно млъкна.

— И нашия ли? — попита Танис.

Елфът се обърна и го изгледа. Бадемовите му очи изразяваха само безразличие.

— Щом толкова искаш да знаеш, за мен твоят живот означава точно толкова. — Той щракна с пръсти. — Животът на елфите е над всичко. Той е единственото, което ме интересува! — И продължи напред.

Стърм се приближи към тях.

— Танис, старецът е прав. Следят ни.

Тясната и стръмна пътека водеше от равнината към гористата долина в подножието на планината. Спътниците се изкачваха покрай планинския поток. Не бяха изминали много път, когато Гилтанас се отклони от пътеката и навлезе в гората. Всички спряха и се спогледаха учудено.

— Това е лудост! — прошепна Ебен на Танис. — Тук има тролове! Тази пътека е направена от тях. — Тъмнокосият мъж го хвана под ръка и полуелфът намери тази фамилиарност за не особено приятна. — Вярно е, че съм нов в групата ви и нямаш основание да ми се доверяваш, но все пак какво знаеш за този Гилтанас?

— Знам… — започна Танис, но Ебен го прекъсна:

— Никой от вас не вярва, че сме се натъкнали случайно на драконянската армия, ако разбираш какво имам предвид. Аз и момчетата ми се крием в планината и се бием с драконяните още откакто нападнаха Гейтуей. Миналата седмица тези елфи се появиха ей така, отникъде. Казаха, че щели да нападнат крепостта на Верминаард, и попитаха дали не искаме да им помогнем.

Ние се съгласихме, тъй като бяхме готови на всичко, за да отмъстим на този гадняр. По пътя наистина се изнервихме, защото навсякъде имаше скорошни следи от драконяни! Но на елфите това не им направи никакво впечатление. Гилтанас каза, че били стари. Същата нощ направихме лагер и сложихме постове. Но и това не ни помогна кой знае колко. Бяхме предупредени само двайсет секунди по-рано, че драконяните идват. И… — Той се огледа и се приближи още по-плътно до Танис, — докато се събуждахме и търсехме оръжията си, чухме, че елфите викат някого. Сякаш го нямаше. И кого, мислиш, викаха? Ебен го погледна многозначително, Танис се намръщи и поклати глава, раздразнен от излишното драматизиране.

— Гилтанас! Него го нямаше! Те продължиха да го викат — нали им беше водач. — Мъжът сви рамене. — Така и не разбрах дали изобщо се появи. Заловиха ни и ни откараха в Солас, откъдето избягах. Както и да е, но на твое място щях добре да помисля, преди да последвам този елф. Сигурно е имал основателна причина да избяга, когато драконяните ни нападнаха, но…

— Познавам го от много време — прекъсна го грубо Танис, но се разтревожи повече, отколкото му се искаше да си признае.

— Разбира се. Просто сметнах, че трябва да знаеш. — Ебен се усмихна съчувствено, потупа го по гърба и се върна при Тика.