Гордън Диксън - Драконът и джинът

Джим и Брайън надникнаха през парапета надолу към плажната ивица. Кулата и въобще целият замък бяха не по-високи от четири или пет етажа. Но тъй като кулата бе много тясна и бе кацнала на върха на скалата, заобиколена от назъбени урви, създаваше се впечатление за смайваща височина. На Джим и Брайън им се струваше, че се намират на много по-нависоко, отколкото бяха в действителност. Чувството за главозамайваща височина се подсилваше от стръмните стъпала, а по-нататък и от не по-малко стръмната зигзаговидна пътека, водеща към плажа. За миг на Джим му се стори, че стои на ръба на бездна, дълбока най-малко половин миля.

Въпреки съвършената зрителна измама Джим ясно осъзнаваше, че не се намира на чак толкова голяма височина над каменистия склон. Странното в случая бе фактът, че дървените постройки наоколо изглеждаха по-близо от действителното. Сякаш тях Джим ги наблюдаваше през телескоп, а всичко останало наоколо съзерцаваше от илюзорно високата кула.

Чакълестият прибой, където се разливаха вълните, очертаваше малък залив. Стръмната скала зад замъка извиваше краищата си като рога, които образуваха два носа. Зъберите върху всеки нос бяха малко по-високи от покрива на самия замък и докъдето стигаше поглед, бяха пусти, с изключение на ниска хилава растителност и няколко пасящи овце.

Ширнало се наоколо, Средиземно море беше все така кротко и спокойно, както и в деня, когато Джим пристигна на остров Кипър. Синята му повърхност се простираше чак до извития хоризонт, с пръснатите по нея платна, които Джим преди малко забеляза как се задминават едно друго, заети с крайбрежните си дела.

Джим чу в ухото си гласа на сър Мортимър:

— Очаквам най-малко две големи галери, всяка от които носи максимум по двеста въоръжени пирати. Като прибавим към тях и екипажа на галерите, броят на нападателите нараства до петстотин бойци. Те ще акостират, ще изгорят селото и ще убият всеки, който им се изпречи, а после ще се опитат да влязат в замъка откъм скалите. Там обаче ще установят, че надвисналите зъбери зад кулата им пречат да хвърлят нещо достатъчно тежко, за да ни причинят щети. Освен това тревата горе е хлъзгава, а до ръба на скалата се стига по много стръмен скат, така че ще изгубят няколко човека, преди да разберат, че опитите да се проникне оттам са напразни.

— Защо не използват гръцки огън? — попита Джим.

— Гръцкият огън е тайна, която все още се пази строго в Константинопол — отвърна домакинът. — Пиратите нямат от него, а също така не притежават каквито и да било обсадни и стенобитни машини и съоръжения. Може би имат известно количество барут, което ще се опитат да разположат в основата на кулата и така да я повредят. По-ниските стени обаче са дебели най-малко шест фута, а на места достигат и до десет. И други са се опитвали с барут, но не са успявали. Както вече казах, ще опожарят селото и, разбира се, ще се опитат да се изкачат по стъпалата и да влязат през главния вход.

— Където ще се окажат в капан — вметна Брайън.

Сър Мортимър кимна.

— Ще им струва скъпо, но ако удържат достатъчно дълго, могат да проникнат и през двете врати. В такъв случай ще нахлуят в замъка и ние ще умрем. Затова в последния момент трябва да се вземе решение, което всъщност ще направя аз лично. С цялото ми уважение към вашите умения и опит във военното дело и боравенето с оръжие, това е моят замък и аз ще го защитавам по начина, който владея най-добре. Ако пиратите разбият външната врата, оцелеят под врящото олио в прохода и започнат да разбиват вътрешната порта, тогава трябва да бягаме.

— Аха! — възкликна Брайън.

Сър Мортимър продължи:

— Има таен проход от замъка, а тунелът излиза малко по-нататък по плажа. Ако броим и тези от селото, които в краен случай също могат да се бият, ще имаме в замъка около сто и петдесет човека. Със сто от тях можем да атакуваме нападателите ни в тил или пък неочаквано да ги нападнем през нощта, когато се оттеглят за почивка, като си мислят, че ние сме обсадени в замъка и по никакъв начин не можем да им избягаме. В своето лекомислие ще допуснат грешка. Ако имаме късмет, ще хванем повечето от тях заспали или пък ще ги стреснем в тъмното. Понеже те са моряци и краката им не са привикнали при нападения или бягство да тичат нагоре-надолу по стръмни пътеки, можем да им нанесем достатъчно щети и те да решат, че сме получили подкрепления от Епископи или от по-близо. Тогава ще избягат обратно на галерите си.

— А бихте ли ни казали горе-долу от коя страна на замъка се намира изходът от тайния тунел? — обърна се Брайън към високия рицар.