Кели Армстронг - Разплата

– Сигурен ли си?

– Никога няма да забравя лицето му.

Хм, това е доста странно. Първо, името му не е Чарлс. Второ, той не е лекар. Трето, аз

познавам доктор Фелоус. Тя е моя леля и човекът долу изобщо не прилича на нея.

Ударът ме застигна изотзад, почувствах го силно в прегъвките на коленете си. Загубих

равновесие и паднах на четири крака.

– Не си играй с мен, малка некромантке.

Щом понечих да стана, той ме цапардоса с някаква стара талпа, извита като бат за

бейзбол. Помъчих се да се отстраня от пътя му, но той ме хвана за рамото и ме блъсна в

парапета. Перилата изпращяха и поддадоха. Аз политнах и за миг в очите ми се наби

покритият с бетон вътрешен двор два етажа по-долу.

Улових се за друга част на парапета. Той беше здрав и тъкмо да се изправя стабилно на

крака, когато дъсченият бат ме уцели право в ръката. Не обърнах внимание и се покатерих

на пътеката, ала дървото се фрасна в перилата с такава сила, че най-горната релса с трясък

се отчупи, талпата също се счупи и наоколо се разхвърчаха трески от разцепилата се дъска.

Побягнах към плоската част на покрива. Той замахна със строшеното перило към мен.

Залитнах назад и отново се блъснах в парапета.

Но запазих равновесие и се огледах. Нямаше и помен от него. Нямаше никакво движение.

Но аз знаех, че е някъде там и че ме наблюдава, за да види каква ще е следващата ми стъпка.

Затичах се към вратата, сетне неочаквано завих към равната част на покрива. Трясък. Пред

мен се разлетяха късчета стъкло и тогава се появи призракът, вдигнал счупена бутилка в

ръка. Втурнах се назад.

„Ценно хрумване, няма що. Подпирай с гръб перилата и гледай докога ще издържат.“

Спрях се. Нямаше къде да избягам. Помислих си да закрещя. Никога не съм харесвала тази

реакция във филмите –героини, викащи за помощ, когато са притиснати в ъгъла, – но тъкмо

сега, свряна между полтъргайста със счупената бутилка в ръка и двуетажната бездна, може

би щях да надживея унижението в името на спасението си. Проблемът се състоеше в това, че

никой нямаше да се притече навреме.

„И така... какво ще правиш? Свръхмощната некромантка срещу разярения полтъргайст?“

Така си беше. Имах защита, поне срещу призраци.

Докоснах амулета. Беше ми го дала мама. Беше казала, че ще ме пази от таласъмите, които

ми се появяваха като малка – духове, както разбрах по-късно. Нямаше чак такова

въздействие, ала като го стисках в ръка, той ми помагаше да се съсредоточа, да фокусирам

вниманието си.

Представих си как изблъсквам призрака.

– Да не си посмяла, момиченце. Само ще ме подразниш и...

Стиснах очи и си представих, че силно го блъскам.

Тишина.

Чаках и напрягах слух, сигурна, че щом отворя очи, ще го видя пред себе си. След миг

погледнах и зърнах само сивото небе. Но продължих да стискам здраво перилото в очакване

някоя счупена бутилка да полети към главата ми.

– Клоуи!

Коленете ми се разтрепериха при повикването. По покрива затрополиха нечии стъпки.

Призраците не стъпват по земята.

– Не мърдай.

Погледнах през рамо и видях Дерек.

3

Дерек се движеше по плоската част на покрива. Носеше джинси и тениска, но краката му

бяха боси.

– Внимавай! – викнах аз. – Има счупени стъкла.

– Виждам. Не мърдай от мястото си.

– Всичко е наред. Само ще се подпра и... – Дървото под краката ми изпращя. – Или по-

добре не.

– Стой си на мястото. Дървото е прогнило. Ще те издържи само ако не помръдваш.

– Но аз вървях, за да дойда до тук, сигурно е...

– Няма да изпитваме тази твоя теория, ясно?

В гласа му липсваше обичайната нотка на нетърпение, което означаваше, че е истински

разтревожен. А щом Дерек е разтревожен, по-добре да остана на мястото си. Здраво стиснах

перилата.

– Не! – отсече той. – Искам да кажа „Да!“, продължавай да стоиш, но не променяй центъра

на тежестта си. Прогнило е до основи.

Страхотно.

Дерек се огледа, сякаш търсеше нещо, което би му помогнало. После си съблече ризата.

Опитах се да не отклонявам погледа си. Не че изглеждаше зле без риза. Тъкмо обратното,

затова... Да кажем така: приятелите изглеждат винаги по-добре, когато нищо не липсва от

облеклото им.

Дерек се приближи доколкото можа, завърза краищата на тениската си и подхвърли

единия край към мен. Улових я при втория опит.

– Нямам намерение да те издърпам – предупреди ме той.

Много добре, защото като се има предвид, че притежава силата на върколак, ще изтръгне