Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

Акин също можеше да се движи, вече малко по-свободно, но се съмняваше, че

ще може да върви.

Внезапно Гилбърт Сен ги откри – почти се препъна в тях на светлината от

луната и пламъците. Отскочи назад и насочи пушката си към тях.

Гейб се повдигна и седна. Акин се подпря на него, за да се изправи, и

успя да се задържи на крака, когато го пусна. Можеше да ускори телесните

процеси на всеки, но не и своите собствени. Гилбърт Сен погледна към

него, след което предпазливо отмести поглед. Наведе пушката си.

– Добре ли си, Гейб? – попита.

– Добре съм.

– Имаш изгаряния.

– Имах.

Гейб хвърли поглед към Акин.

Гилбърт Сен внимаваше да не гледа към него.

– Ясно. – Обърна се към огъня. – Иска ми се това да не се беше случвало.

Никога не бихме подпалили дома ти.

– Така като гледам, точно това направихте – измърмори Гейб.

– Неси го направи – каза Акин бързо. – Тя и мъжът, който искаше да влезе

в къщата, за да ме види. Чух ги.

Пушката се повдигна отново, този път насочена само към Акин.

– Ти мълчи – каза той.

– Ако умре той, умираме всички – каза Гейб приглушено.

– И без това всички ще умрем. Някои от нас избират да умрат свободни!

– На Марс ще има свобода, Гил.

Ъгълчетата на устата на Гилбърт Сен увиснаха. Гейб поклати глава. Обърна

се към Акин:

– Убеден е, че идеята ти за Марс е измама. Трик, с който лесно да се

съберат всички бунтовници, за да бъдат използвани на кораба или в

оанкалските селища на Земята. Доста хора мислят така.

– Това е моят свят – каза Гилбърт Сен. – Тук съм роден и тук ще умра. И

ако не мога да имам човешки деца – изцяло човешки деца – то тогава не

искам да имам никакви.

Този мъж беше готов да помогне при отрязването на сетивните пипала на

Амма и Шкахт. Тогава не искаше да причинява подобно нещо на деца, на

момичета, но искрено вярваше, че това е правилната постъпка.

– Марс не е за теб – каза му Акин.

Пушката трепна.

– Моля?

– Марс не е за онези, които не го искат. Там ще има много работа, риск и

предизвикателства. Един ден планетата ще е човешки свят. Но никога няма

да бъде Земята. Ти имаш нужда от Земята.

– Мислиш, че детинската ти психоанализа ще ми повлияе по някакъв начин?

– Не – каза Акин.

– Не искам да слушам такива неща нито от теб, нито от Йори.

– Ако сега ме убиеш, нито един човек няма да отиде на Марс.

– И без да го правя, никой няма да отиде.

– От това, което направиш сега, зависи дали човечеството ще живее, или

умре.

– Не!

Мъжът искаше да застреля Акин. Може би никога не бе искал нещо толкова

силно. Вероятно бе тръгнал из нивата с надеждата да открие и застреля

Акин. И сега не можеше да го направи, защото Акин сигурно говореше

истината.

След един дълъг момент Гилбърт Сен се обърна и тръгна към пожара.

Миг по-късно Гейб се изправи и се изтръска.

– Ако това беше психоанализа, беше страхотно – каза.

– Нищо освен чистата истина – отвърна му Акин.

– Опасявах се, че може да е. Гил за малко да стреля по теб.

– Помислих, че ще го направи.

– Щеше ли да те убие?

– С достатъчно патрони и упорство, да. Или щеше да ме принуди да го убия.

Той се наведе, за да вземе Акин.

– Станал си твърде ценен, за да поема такива рискове. Познавам мъже,

които не биха се поколебали. – Той се изтръска отново и така разтърси и

Акин. – Боже, с какво си ме изцапал? Някаква гнусна слуз!

Акин не отговори.

– Какво е? – настоя Гейб. – Смърди.

– Изпечена плът.

Гейб потрепери и не каза нищо.

Тейт чакаше в края на гората сред група хора. Там бяха и Матео и Пилар

Леал. Как ще реагира Тино, когато ги види отново? А те, когато го видят с

Никанж? Ще остане ли с партньорите и децата си, или ще замине с хората на

своите родители? Малко вероятно бе Никанж да го пусне или той да оцелее

дълго без Никанж. На фона на Марс изборът на Тино да бъде с оанкалите

можеше да му се стори по-приемлив. Вече няма да помага на човечеството да

изчезне, неспособно да се размножава. Но и няма да помага в създаването

на новия му свят.

Йори също беше там, застанала до Колина Уилтън и Стансио Ройбал. Вече

изтрезнял, Стансио изглеждаше уморен и болен. Сред хората имаше и такива,

които Акин не познаваше – нови хора. Там беше и Абира – ръката, която се

бе протягала всяка вечер от хамака, за да го вдигне.

– Къде е Мейси? – попита Гейб, докато оставяше Акин на земята.