Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

– Някой конкретно?

– Ти ли подбра хората, които седяха с мен… с изключение на семейство

Риналди, разбира се?

– Аз и Тейт.

– Справили сте се чудесно. Всички те ли ще емигрират на Марс?

– Не се водехме от това, като ги избирахме.

– Ще емигрират ли?

След миг забавяне, тя кимна.

– Да. Както и още няколко други.

– Прати ги тези други тук – ако смяташ, че няма да се изплашат от външния

ми вид.

– Всеки от тях е виждал оанкали преди.

Той се зачуди дали не иска да го обиди с това. Каза го с толкова странен

тон. Горчивина, смесена с нещо друго. Тя стана.

– Чакай – каза ?.

Тя спря, но изражението ? остана същото.

– Възприятията ми още не са обострени докрай. Не мога да преценя какво не

е наред.

В очите ? сега се четеше несъмнена враждебност.

– Мислех си за това, колко много хора страдаха и си отидоха – каза тя. –

Колко много вече са… неспасяеми. И колко много предстои да изгубим. – Тя

млъкна, пое дълбоко дъх. – Защо оанкалите ни причиниха това? Защо не ни

предложиха Марс още преди години?

– Те никога не биха ви предложили Марс. Аз ви го предлагам.

– Защо?

– Защото аз съм част от вас. Защото смятам, че трябва да ви се даде още

един шанс да се размножавате и така да избягате от клопката на

генетичното ви Противоречие.

– А какво смятат оанкалите?

– Че не можете да надраснете този капан, неспособни сте да решите

проблема си в полза на интелекта. Че йерархичното поведение винаги избира

и се стреми към себе си, независимо дали трябва, или не. Че дори Марс

няма да е достатъчно голямо предизвикателство, за да се промените. – Той

спря. – Че да ви се даде нов свят и да ви бъде позволено да се

размножавате отново… би било равносилно на това, да отглеждаш

интелигентни същества с единствената цел те да се избият взаимно.

– Това не е целта ни – възрази тя.

Той се подвоуми, чудеше се какво да каже. Истината или нищо. Истината.

– Йори, целта на човечеството не е тази, която ти или аз казваме, че е.

Тя е това, което биологията казва, че е… което казват гените ви.

– Вярваш ли в това?

– …да.

– Тогава защо…?

– Шансът съществува. Мутация. Неочаквани влияния на новата околна среда.

Неща, които никой не е предвидил. Оанкалите може да грешат.

– А ние?

Той само я погледна.

– Защо оанкалите ти позволяват да вършиш това?

– Аз искам да го направя. Други конструкти смятат, че трябва да го

направя. Някои от тях ще ми помогнат. Дори онези, които не са на това

мнение, разбират защо го искам. Оанкалите го приемат. Постигнаха

консенсус. Те няма да помагат, само ще преподават. Няма да стъпват на

Марс от момента, в който започнем. Няма дори да ви транспортират до там.

– Той се опитваше да открие начин да я накара да разбере. – За тях това,

което правя, е ужасно. По-ужасно би било само ако ви убия всичките със

собствените си ръце.

– Звучи нелогично – прошепна тя.

– Вие не можете да видите и прочетете генетичната структура, както тях.

Не е като да четете думи по някоя страница. Те я усещат и знаят. Те… В

английския няма дума за това, което правят. Ако кажа, че знаят, ще е

напълно неадекватно обяснение. Аз съм създаден да мога да го възприемам,

преди да съм готов за него. Сега го разбирам, както никога не съм могъл.

– И пак ще ни помогнеш.

– Пак ще ви помогна. Трябва.

Тя си тръгна. Враждебното изражение беше напуснало лицето ?, когато се

обърна, за да го погледне, преди да затвори дървената врата. Изглеждаше

объркана, но обнадеждена.

– Ще пратя някого – каза и затвори вратата.

Акин спеше и само с периферията на сетивата си разбра, че Гейб дойде и

седна до него. Мъжът говореше с него за първи път, но той не се събуди,

за да отвърне.

– Съжалявам – каза Гейб, щом се увери, че Акин е заспал.

Не повтори думата, нито я обясни.

Гейб все още се навърташе наоколо, когато отвън се чу шум. Не беше силен

или заплашителен, но Гейб излезе да провери какво става. Акин се събуди и

заслуша.

Бяха спасили Рудра, но тя бе умряла. Похитителите ? я бяха пребили и

изнасилили така жестоко, че спасителите ? не можаха да я върнат вкъщи

жива. Не бяха успели дори да хванат или убият нито един от нападателите.

Бяха изтощени и разгневени. Връщаха тялото на Рудра в селището, за да

бъде погребано до това на мъжа ?. Още двама изгубени. Мъжете проклинаха

всички нападатели и се опитваха да разберат откъде е дошла групата. Къде