Октавия Бътлър - Ритуали на съзряването

– О, боже – прошепна тя. – Така беше и при майка ми. Непрекъснато падаше.

И казваше, че… личността се променя. А аз четох, че болестта причинява

мозъчни увреждания… които са необратими…

– Не и за оолои. А и състоянието ти все още не е сериозно.

– Всяко мозъчно увреждане е сериозно!

– Това може да бъде оправено.

Тя го изгледа. В очите ? се четеше, че иска да му повярва.

– Не може да занесеш това нещо в колонията на Марс. Знаеш, че не можеш.

Ще плъзне из населението за няколко поколения.

– Знам.

– Значи, ще позволиш да го поправим?

– Да.

Не беше толкова дума, колкото движение на устните ?, но Акин го видя и ?

повярва. Унесе се в сън, облекчен и изненадващо изтощен. С нейната помощ

и с тази на другите от Феникс той имаше шанс да направи колонията на Марс

успешна.

Когато се събуди, къщата беше в пламъци.

Първо си помисли, че звукът, който чува, е от дъжда навън. Миризмата на

дим му каза ясно, че става дума за пожар. Беше сам. В стаята беше тъмно,

а в главата му беше само споменът за Мейси Уилтън, който седи до него,

сложил къса и дебела пушка в скута си. Двуцевна пушка от модел, който

Акин виждаше за първи път. Мъжът беше станал и излязъл да провери какви

са странните шумове, идващи точно отпред къщата. Акин върна обратно

спомените си за звуците. Дори и заспал, той беше чул това, което Мейси

вероятно бе изпуснал.

Шепнещи хора.

– Не го изливай там. Хвърли го по стената, там ще има ефект. И на

верандата.

– Млъкни. Да не мислиш, че вътре са глухи?!

Странно неравномерни стъпки.

– Разлей малко под прозореца на мелеза, Бейб.

Стъпки, които се приближават към прозореца на Акин… които стигат до него

почти със залитане. И някой, който пада. Това беше шумът, който Мейси бе

доловил: изсумтяване от болка и тяло, което пада тежко.

В момента, в който се събуди напълно, Акин вече знаеше всичко това. Както

и че хората отвън са се напили. Сред тях беше и мъжът, на когото Гейб бе

попречил да влезе и да види Акин.

Другият човек беше Неси. Беше скочила от опит за осакатяване направо на

опит за убийство.

А какво се беше случило с Мейси? Къде бяха Тейт и Гейб? Как беше възможно

пожарът да вдига толкова много шум и да пръска такава светлина, без да

разбуди никого? Пламъците бяха плъзнали нагоре към външната страна на

един от прозорците. А прозорците се намираха нависоко от земята. Огънят,

който той виждаше, сигурно вече си проправяше път през стената и пода.

Той започна да вика името на Тейт, на Гейб. Можеше да се движи леко, но

не достатъчно, за да му помогне.

Никой не дойде.

Пламъците проядоха стените и плъзнаха в стаята. Навсякъде се стелеше

задушаващ дим и Акин установи, че диша по-лесно, когато не го прави през

устата. Вече на гърлото му имаше саир отвор, ограден от големи и силни

сетивни пипала. Те се задвижиха автоматично, за да пречистят въздуха,

който той вдишваше, от дима.

И все още никой не беше дошъл да му помогне. Щеше да изгори. Нямаше

никаква защита от огън.

Ще умре. Неси и приятелят ? ще унищожат шанса на човечеството за нов

свят, защото бяха пияни и обезумели.

Това ще е краят му.

Провикна се и се задави, защото все още не разбираше напълно как да

използва познатия си отвор за говорене, а непознатия нов – за дишане.

Защо го оставяха да изгори? Хората го чуваха. Би трябвало да са го чули и

сега! И той ги чуваше: тичаха, крещяха, звуците им потъваха в пукането и

бученето на огъня.

Успя да падне от леглото.

Изпита съвсем лек шок при приземяването. Сетивните му пипала автоматично

се защитиха, като прилепнаха плътно към тялото му. Щом докосна пода,

започна да се опитва да се претърколи към вратата.

Спря, за да разбере какво точно му казват сетивата му. Вибрации. Някой

идва.

Някой тича към стаята, в която е той. Стъпките на Гейб.

Извика, с надеждата, че така ще успее да насочи мъжа през дима. Видя как

вратата се отваря, усети чужди ръце по себе си.

С почти болезнени усилия, Акин успя да спре сетивните си пипала да се

забият в плътта на мъжа. Допирът му беше като покана да бъде изследван с

подсилените зрели сетива. Но моментът не беше подходящ за това. Трябваше

да направи всичко възможно да не пречи на Гейб.

Остави се да се превърне в предмет – в чувал със зеленчуци, който да бъде

метнат на нечие рамо. В този момент се радваше, че е дребен.