Ф. Каст - Богинята на светлината

— Това е Памела — каза тя, загледана в ярката топка светлина.

— Душата на съвременна смъртна? Довел си душата на съвременна смъртна тук! — възкликна Хадес.

— Разбира се, че я е довел — гласът на Лина бе тих. — Какво друго е можел да стори?

— Трябва да поправиш това! Трябва да я накараш да стане отново Памела.

Острите очи на Лина пронизаха бога на светлината.

— Стига с тези приказки. Тя все още е Памела и ти вероятно я плашиш. — Лина погледна назад към мястото, където стоеше съпругът й. — Любов моя, трябва да я поздравиш с добре дошла.

Господарят на подземния свят тръгна напред с нежелание. Протегна ръка, но преди да докосне светлината, втренчените му очи уловиха погледа на Аполон.

— Не е мъдро да се намесваш в законите на Вселената, приятелю.

— Тя е моята сродна душа — отвърна Аполон.

Мрачният бог поклати тъжно глава.

— Тогава нека се надяваме мойрите да проявят разбиране. — Докосна светещата топка с длан. — Добре дошла в моето царство, Памела.

Светлината потрепери и после се удължи. Със звук, който много напомняше на въздишка, тя доби форма и черти. Накрая в кръга, образуван от обятията на Аполон, застана Памела. Тялото й все още сияеше леко, имаше сюрреалистичен, прозрачен вид — сякаш бе полузавършена акварелна рисунка. С ридание, Аполон я притисна по-силно в прегръдките си. Струваше му се хладна и твърде лека. Той се страхуваше, че ако я пусне, тя ще отлети далеч. Памела нито помръдваше, нито говореше.

— Памела! — извика Аполон. — Аз съм! Държа те! Сега всичко ще бъде наред.

Една тръпка премина през почти безплътното й тяло.

— Аполоне?

— Да, сладка моя! — той притисна лице в косата й.

Памела се отдръпна от него, оглеждайки се объркано. Видя, че стои в огромна мраморна стая с Аполон, прекрасна млада жена и висок, тъмен мъж. После спусна поглед надолу към тялото си и лицето й пребледня.

— Кажи ми, че това е сън, Аполоне. Кажи ми, че съвсем скоро ще се събудя — гласът й трепереше.

— Не мога — сломено изрече той.

— Памела — гласът на Лина беше като топъл, тих поток. Тя докосна леко ръката на новодошлия при мъртвите дух.

— Аз съм Каролина. Можеш да ме наричаш Лина, ако искаш. А това е съпругът ми, Хадес.

Очите на Памела изглеждаха огромни и кръгли върху бледото й лице.

— Хадес? — прошепна тя, вдигна вдървено полупрозрачната си ръка и я загледа втренчено. — Аз съм мъртва? И сега съм в… — очите й се стрелнаха обратно към Хадес и устата й се отвори, сякаш искаше да изкрещи.

— Ти си в Елисейските полета — каза й Лина с нежна усмивка. Пое ръката, която Памела продължаваше да държи пред себе си и я обви в своята топлина, повелявайки на безсмъртните сили, таящи се в тялото на Персефона, да я успокоят. — По-точно си в нашия палат на края на Елисейските полета. Подземният свят е много красиво място, скъпа. Тук няма от какво да се страхуваш.

— Подземния свят? — клатейки глава, Памела погледна Аполон. Защо съм в гръцкия подземен свят?

— Не знаех какво друго да направя — очите на Аполон я молеха да разбере.

— Не! — прошепна Памела. — Не! Не може да бъде!

— Ти умря преди слънцето да залезе. Не можех да направя нищо, за да те спася. Моля те, прости ми! Не можех да те пусна да си отидеш — аз… аз… не мисля, че някога мога да те пусна да си отидеш…

Памела продължаваше да клати глава и да го гледа втренчено. И тогава си спомни. Видя колата, идваща към нея, и преживя наново целия смъртоносен сблъсък. С конвулсивно, механично движение тя отстъпи от обятията на Аполон и впери в него широко отворени очи.

— Не знам какво да правим сега — рече той.

— Е — каза Лина делово, — сега ще отидеш с Хадес, ще се почистиш и ще облечеш дрехи, които нямат… — тя спря и реши да използва други думи. — Дрехи, които не са толкова мръсни. В това време аз ще разведа Памела наоколо. Вървете — тя улови погледа на съпруга си и повдигна вежди. — Ние двете ще се оправим чудесно.

— Няма да се бавя — обърна се Аполон към Памела.

Тя само го погледна безучастно, докато той и Хадес излизаха.

Лина продължаваше да държи хладната ръка на Памела и внимателно я поведе към една голяма посребрена врата в далечния край на залата. Новодошлият при мъртвите дух я последва без съпротива. Озоваха се в широко фоайе, където висяха полилеи със скъпоценни камъни. Лина се обърна надясно и после отново наляво. Огромни стъклени врати се отвориха, без тя да ги докосва и те се озоваха в невероятно красив двор с мраморни статуи, грамаден фонтан и цветя във всички различни нюанси на бялото.