Ф. Каст: Богинята на светлината

Книга 3 от Призоваването на Богинята

Скъпи читатели,

Няма как да не призная, че писателите имат любими творби. Знам, книгите са като децата и ние невинаги ще кажем открито, че харесваме някое от тях повече от друго, но това е истината. Книгите от поредицата „Призоваването на Богинята“ са моите любими деца.

Както моя бестселър за малки и големи „Училище за вампири (Домът на мрака)“, така и поредицата „Призоваването на Богинята“ пресъздават уникалната красота, независимостта и интелигентността на съвременната жена. Всички мои герои си приличат в едно — те ценят всемогъщата жена и са достатъчно умни, за да не пренебрегват красотата и мъдростта й. А нима уважението и почитта не са невероятен афродизиак?

Да се гмурнеш в митологията и да дадеш нов живот на древните митове е истинска наслада! В „Богинята на Морето“ аз разказвам отново историята за русалката Ундин, която разменя своето място във водата за това на един американски сержант от въздушните сили и има нужда понякога да избяга от реалността и самата себе си.

В „Богинята на Пролетта“, обръщам погледа си към мита за Персефона и Хадес и изпращам модерната жена в Ада. Кой би предположил, че Адът и неговият мрачен бог също могат да бъдат привлекателни и то по толкова прекрасни и съблазнителни начини.

Оттам се отправяме на страхотна ваканция в Лас Вегас с божествените близнаци Аполон и Артемида в „Богинята на светлината“ и накрая стигаме до най-любимата ми от всички приказки — „Красавицата и Звяра“. В „Богинята на розата“ създадох своя версия на тази обичана от всички история. Там разказвам за едно вълшебно царство, в което се раждат всички добри или лоши блянове, и създадох звяр, от който наистина спря дъха ми.

Надявам се да се насладите на моите светове и ви пожелавам да откриете вашата собствена искрица божествена магия в тях и в себе си.

Ф. К. Каст

Благодарности

Благодаря и намигам на моята невероятна уеб богиня Шоун Уилсън, която удивително напомня на Върнел…

Както винаги, благодаря също на моята богиня редакторка, Кристин Зика, и на моята приятелка и агентка, Мередит Бърнстайн.

— Вече реших, Бакхус! Порталът ще остане отворен!

Зевс говореше, обърнат с гръб към закръгления бог и подпрял ръце на гладките мраморни перила на балкона. Гръмовержецът се загледа втренчено надолу към голямата зала за пиршества. Като всяко друго място на Олимп и това гъмжеше от млади богове и богини. Зевс се усмихна самодоволно. Безсмъртните нямаха равни по красота и когато се събираха на едно място, както тази вечер, целокупната им привлекателност бе по-бляскава от всички звезди на небето. Внезапно изражението му се смени и той стана сериозен. Събралите се в залата имаха съвършена външност, но трябваше да признае, че нещо им липсва.

Липсваше им блаженото тленно докосване на човечността.

Върховният повелител на боговете за кратко се наслади на един особено примамлив спомен. Егина… Тя беше най-прекрасната девойка, която някога бе виждал. Кожата й бе като изкусителна тленна сметана. Все още усещаше невероятната й мекота, докато Егина притискаше охотно тялото си към неговия покрит с пера гръб. Беше се преобразил на могъщ орел, за да я отнесе надалеч и да се люби с нея. Вярно е, че тялото й нямаше блясъка на съвършенството, позлатяващ кожата на богините, но тя отвръщаше на всяко негово докосване с пламенност, която не притежаваше нито една безсмъртна.

— Пламенност! — Зевс удари с длан по парапета на балкона и една мълния излетя и проряза с тътен небето. — Ето какво липсва на нашите млади безсмъртни. Липсва им пламенност.

Зевс продължаваше да стои с гръб към Бакхус, а погледът му блуждаеше неспокойно сред бляскавата тълпа. Замислен, той присви тъмните си очи. Какво му каза Хера наскоро… „Те приемат за даденост даровете на своята безсмъртна сила. Затова ще им се отрази добре, ако прекарат известно време далеч от древния свят, някъде, където не ги боготворят.“

Трябва да признае, че Хера е права, макар много пъти да бе искал жена му да не е толкова наблюдателна и безпогрешна. Лицето на Зевс се сви в гримаса в опита му да забрави знаещия израз на острите й очи. С тях тя виждаше право в душата му.