Ф. Каст - Богинята на светлината

— Току-що си спечели безплатна бира. Надявам се, че си толкова добра в декорирането, колкото и в кръстословиците.

Памела се приближи до униформения мъж, който държеше табела с надпис Памела Грей, Губи Слипър . Думите бяха изписани със златни релефни букви. Преди Памела да успее да проговори, мъжът направи бърз лек поклон и я попита с отчетлив британски акцент:

— Госпожица Грей?

— Да, аз съм Памела Грей.

— Много добре, мадам. Ще взема багажа ви. Моля, бъдете така добра да ме последвате.

Тя го стори и трябваше да ускори стъпките си, за да следва енергичната му уверена походка през претъпканото летище. Пред входа ги чакаше лимузина. На Памела й се прииска да остане права и зяпнала, когато мъжът отвори вратата на прекрасния ретро стреч Ролс Ройс, но вместо това седна грациозно върху кожената седалка в гълъбов цвят и му благодари, преди той да затвори вратата.

— Добра среща, госпожице Грей! — избоботи дълбок глас от другия край на лимузината.

Памела подскочи. Един мъж се подаде от тъмния ъгъл на купето и протегна силната си ръка към нея. Тя я хвана автоматично и в същия миг кристалните лампи от двете страни на колата, примигнаха.

— Аз, разбира се, съм Е. Д. Фауст, но ми казвай Еди.

Памела бързо възвърна самообладанието си, усмихна се спокойно и отвърна на силното му ръкостискане. Първото й впечатление от Е. Д. Фауст беше, че е огромен. Веднага след като се уговориха тя да поеме декорирането на къщата му, Памела изтича до най-близката книжарница, за да купи няколко негови романа, така че го бе виждала на снимка. Но снимките в книгите му изобщо не загатваха за исполинските му размери. Мъжът срещу нея буквално изпълваше пространството. Напомняше й на Орсън Уелс или на някакъв застаряващ Марлон Брандо. Беше тъмнокос. Косата му, гъста и черна, бе опъната назад в ниска опашка и очертаваше едно ясно и дълбоко врязано „м“ на челото му. Копринената му риза с дълги ръкави също бе черна, както и огромните панталони и лъскавите му ботуши. Въпреки слоевете тлъстина, силните черти на лицето му се открояваха ясно. Трудно бе да се определи възрастта му. Памела знаеше, че трябва да е някъде между трийсет и петдесет, но нямаше идея на колко години е точно. Мъжът я наблюдаваше внимателно, докато тя го изучаваше и в кафявите му очи заблестя нещо, което приличаше на палава искра, сякаш бе свикнал да бъде център на внимание и това му доставя удоволствие.

— Радвам се най-после да се запознаем, Еди. И моля те, наричай ме Памела.

— Памела да бъде.

Внезапно той чукна с дръжката на черния си бастун, завършваща с глава на дракон, по наполовина спуснатото стъкло, разделящо пътниците от шофьора.

— Можеш да тръгваш, Робърт.

— Много добре, сър.

Лъскавата лимузина бавно потегли.

— Надявам се, че пътуването не те е изтощило напълно, Памела — обърна се отново към нея мъжът.

— Не, полетът от Колорадо Спрингс е кратък.

— Тогава не би имала нищо против да започнем работа веднага?

— Не, ще се радвам. Означава ли това, че вече сте решили в какъв стил искате да е домът ви? — ентусиазирано попита Памела.

Ако тази изискана кола е показателна за стила и бюджета на Еди… главата й се замая при мисълта за възможностите. Образец! Щеше да създаде великолепен ваканционен рай, който да подхожда на краля на фентъзито.

— Знам точно какво искам. Открих го тук, в този магически град. Нужно е само да му направиш точно копие — Еди почука отново на прозореца. — Робърт, откарай ни до Цезар Палас.

— Цезар Палас? Това не е ли казино?

Лицето на Еди се покри с гънки, когато се усмихна.

— Точно по тази причина си идеална за работата, Памела. Никога не си била във Вегас, затова ще видиш всичко със свежи очи. Очи, които могат истински да уловят и оценят уникалната атмосфера, която желая в моя дом. Иначе си права, Цезар Палас е казино, както и хотел. Всъщност, като изключим репликите на някои елементи от хотелския басейн, искам да насочиш вниманието си не толкова към хотела, колкото към невероятния търговски мол точно до него. Форумът носи в себе си магията, която искам да пресъздадеш.

Търговски мол — правилно ли беше чула? Как бе възможно да иска ваканционно жилище — или каквото и да е жилище, да прилича на търговски център?

— Ще видиш, скъпа. Ще видиш — Еди посочи с дебелия си пръст една сребърна кофа, пълна с лед и няколко бутилки. — Искаш ли да се освежиш с шампанско или „Пелегрино“?

— „Пелегрино“, моля — Памела имаше чувството, че ще се нуждае от трезв разум за това, което й предстои.