Тери Пратчет - Шапка от небето

Не че той й беше неприятен , всъщност. Беше го намерила в страната на Кралицата на Феите и в известен смисъл, го беше спасила, макар че той повечето време беше в несвяст. Внезапна среща с Нак Мак Фийгъл, когато са се понатопорчили, има това въздействие на хората. И разбира се , без да се налага никой никого да лъже, всички вкъщи взеха, че решиха, че той я е спасил нея . Че как деветгодишно момиченце въоръжено с тиган изобщо би могло да спаси тринадесетгодишно момче, което си има меч?

Тифани това не я притесняваше. Така хората не задаваха разни въпроси, на които тя не искаше да отговаря, а и не знаеше как. Но той беше започнал да… ами да се мотае наоколо. Все ще го срещне случайно като се разхожда, по-често, отколкото би било възможно такова нещо и той все се озоваваше на същите селски събития, на които ходеше и тя. Винаги беше учтив, но тя не можеше да трае, как той все изглеждаше като току-що ритнато кученце.

Да допуснем (а от допускане си имаше нужда), че той е станал много по-малко дръвник, отколкото беше. От друга страна, поначало си беше достатъчно голям дръвник.

И тогава тя си помисли за „Коня“ и се зачуди защо, докато не се сети, че очите й са наблюдавали околността, докато мозъкът й се беше втренчил в миналото…

— Това досега не го бях виждала — рече мис Тик.

За Тифани той беше като стар приятел. От тази страна на хълмовете Варовитище се издигаше доста рязко над равнината. И в подножието на рида беше скътана една долчинка, чийто склон беше издялан. Торфът беше изрязан на дълги плавни линии, така че оголеният тебеширенобял варовик изобразяваше животно.

— Това е Белият Кон 7 7 По различни хълмове в Англия има към десетина изрязани в торфа праисторически изображения на бели коне, но най-известен е Ъфингтънският Бял кон, направен точно както се описва в книгата. — Б.пр. — каза Тифани.

— Защо го наричат така? — попита мис Тик.

Тифани я изгледа.

— Защото варовикът е бял — тя се постара да не намекне, че мис Тик е попитала нещо тъпо.

— Не, имах предвид, защо го наричат кон? Не изглежда като кон. Това са само… линии…

„… които изглеждат сякаш се движат“, помисли си Тифани.

Някога, още във време оно, той е бил изсечен в торфа, както разправяха хората, от същия народ, който построил каменните кръгове и е погребвал своите хора в големи могили. Та те направили Коня на единия склон на тази зелена долчинка, десет пъти по-голям от истински кон, отгоре на всичко и с неправилна форма, освен ако не го гледаш с правилната нагласа. Да, обаче те трябва да са разбирали от коне, както са имали коне и са ги виждали всеки ден, и не са били глупави, само защото са живели преди много време.

Веднъж, когато Тифани беше изминала с баща си целия път дотук за един овчарски сбор, тя го беше попитала, защо Конят изглежда така, а той й каза, какво му била казала Баба Болежкова, когато е бил малък. И й го предаде дума по дума, та Тифани стори същото и сега:

— Не е то каквото кон изглежда . А е то каквото кон е .

— О — възкликна мис Тик, но понеже освен вещица тя беше и учителка, така че сигурно не е могла да се сдържи, добави. — Макар че странна работа, истината е, че официално няма такова нещо като бял кон. Те се наричат сиви 8 8 Налагаше и се да каже това, защото беше хем вещица хем учителка, което е ужасна комбинация. Те искат всичко да е правилно. Ако искаш да ядосаш една вещица, няма нужда да се забъркваш със заклинания и уроки. Достатъчно е да я оставиш в стая с картина закачена леко накриво и само я гледай как пищи. — Б.пр. .

— Да, знам — каза Тифани и добави с равен глас. — Този пък е бял.

Това за известно време затвори устата на мис Тик, но тя като че ли си имаше нещо наум.

— Предполагам, че ти е тъжно, че напускаш Варовитище, нали? — надвика по някое време грохота на каруцата тя.

— Не — каза Тифани.

— Няма нищо лошо да ти е тъжно — настояваше мис Тик.

— Благодаря, обаче не съм тъжна, наистина — увери я Тифани.

— Ако ти се иска малко да поплачеш, няма нужда да се преструваш, че нещо ти е влязло в окото и…

— Всичко си ми е наред — отряза Тифани. — Честна дума.

— Виждаш ли, ако потискаш тези неща, това по-късно може да причини ужасни вреди.

— Нищо не потискам, мис Тик.

В интерес на истината Тифани беше малко изненадана, че не й се плаче, но нямаше да седне да казва това на мис Тик. Тя беше оставила нещо като място в главата си за реване, но то не се запълваше. Сигурно защото вече беше разтребила всичките тези чувства и съмнения, и ги беше оставила горе на рида до тумбестото кюмбе.