Тери Пратчет - Шапка от небето

Петулия — неизвестно е, какво точно са си мислили родителите на това момиче, като са му давали името, но Петулия е име на богиня от света на Диска, а именно на богинята на Спазарената нежност. Самото име може да прилича на „петулия“ и на „petal“, което значи венчелистче, но освен това е близко и до petulant, което значи „сприхав“ или „безсрамен“. — Б.пр.

Има такива окултни течения на кръглия свят, които настояват да пишат английската дума за магия „magic“ не както е обичайно, а „magick“ с „k“ именно, за да я различат от профанизираната представа за „магия“. — Б.пр.

Нищо чудно, че на Изпитанията няма нито награда, нито съдийско жури, нито подобаваща според стандартите на Г-жа Уховрътски организация. Нищо чудно след онова, което се случи предишния път, в разказа „Морето и малките рибки“, когато Г-жа Уховрътски се опита да въведе всичко това в името на модернизацията и напредъка на вещерството и успя… сериозно да ядоса Баба Вихронрав. Което никой не прави повече от веднъж. — Б.пр.

Лелечечудоландският слон — отшелник има много тънка кожа, освен на главата си, и като е малък, често се намъква в някоя малка глинена колиба, докато собствениците й ги няма. Той е твърде срамежлив, за да нарани, когото и да е, но повечето хора на бърза ръка си изоставят колибите, когато там се настани слон. Ако не за друго, то, защото той вдига колибата на гръб и я разнася по саваната, докато не си намери някоя сочна тревичка, която да опасе. Това прави домакинството извънредно непредсказуемо. Но пък цяло село слонове — отшелници пътуващо през равнините, е една от най-вълнуващите гледки на континента. — Б.пр.

По провинциалните английски панаири и магазинчета някога е било на мода да се слагат табели с текста:

— Б.пр.

Огски писмена — в оригинала Oggham, което прилича изключително много на Ogham, староирландска писменост, използвана някога от друидите. — Б.пр.

Ако някой можеше да разбере, какво е това, щеше да бъде много по-запознат с начините на Нак Мак Фийгъл за пътуване между световете. — Б.пр.

Натапящ стол (Ducking stool) — има такъв атракцион използван по публични и частни забави: цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства механизъм освобождаващ седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата. Така е в днешни дни, в средновековието обаче под същото име е бил използван уред за наказание, предимно на жени за скандалджийство, злословие и други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. Присъствието на този атракцион на Изпитания за Вещици има особена пикантност, защото е имало поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено. — Б.пр.

„Трепкай, трепкай във нощта моя мъничка звезда“ — може би най-известната англоезична люлчина песен от 19 век. — Б.пр.

„Когато остарея ще нося полунощ“ — това е парафраза на началния стих на известното стихотворение на Джени Джоузеф „Предупреждение“, започващо с думите: Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно./ И шапка във червено, която не отива. — Б.пр.