Джан Сийгъл - Децата на Просперо

Подът не издаде нито звук под стъпките й. Благодарение на госпожа Уиклоу прозорецът зееше широко отворен. Ферн се наведе навън в нощта.

Край стената долу се открояваше петно, което тъмнееше на фона на нощния мрак. Плътна сянка с размити и неясни очертания. Не беше язовец — белите ивици по козината му със сигурност щяха да изпъкнат. Освен това, макар да нямаше точна представа колко голям може да бъде един язовец, Ферн беше сигурна, че съществото долу е по-едро — беше по-едро от лисица и дори от овчарско куче. Сновеше напред-назад, сякаш силно притеснено. После спря внезапно и започна бясно да драска — непогрешим звук от лапи, които се забиваха яростно в земята, сякаш искаха да пробият към самите основи на къщата.

Впоследствие Ферн си даде сметка, че вероятно е прошумолила и е издала присъствието си. Съществото долу застина на място и вдигна глава. В нея се втренчиха чифт очи — блеснали яйцевидни дупки, жив огън, извиращ отвътре. Обзе я неописуем, нечовешки ужас, дива и безумна сила, която вместо да я отблъсне назад, я задърпа надолу, към земята и към втренчените в очакване очи. С огромно усилие на волята успя да се изтръгне от тази сила и се озова обратно в стаята си, затръшна прозореца с треперещи пръсти и около нея настъпи тишина.

Докато отиваше към леглото си, чу успокоителното проскърцване на дъска. Хрумна й да отиде до стаята на брат си, за да провери дали и той не е буден, да го пита какво е чул, но я повали внезапна умора и реши, че въпросите ще почакат до сутринта. Сега имаше нужда от сън… от много сън… на дневна светлина ужасът й щеше да се е превърнал в кошмар, а в лехата щяха да личат следи от местно бездомно куче.

Но преди зазоряване заваля дъжд и отми всяка надежда за отпечатъци в пръстта.

Още със ставането Ферн се залепи за прозореца и видя Уил, още по пижама и чехли, целите подгизнали, да оглежда мястото.

— Ела да се облечеш — подвикна му тя. И веднага додаде: — Откри ли нещо?

— Не. Дъждът явно е бил доста силен. — Макар и окаляно, лицето му излъчваше особена сериозност. — И ти ли го чу?

— Да. Хайде, прибирай се.

Той потъна в задната врата и Ферн механично вдигна поглед към хълма и пътеката. На сивата утринна светлина нямаше никакво съмнение: Наблюдателя беше изчезнал.

— Не е язовец — рече Ферн на закуска. — Нямаше ивици. Беше нещо голямо и тъмно — само толкова успях да видя. — Не отвори дума за абсурдния ужас, който най-неочаквано започна да я тегли надолу. Не си падаше нито по абсурда, нито по ужаса.

— Може да е било куче? — предположи Уил.

— Възможно е.

— Или вълк?

— В Англия отдавна няма вълци.

— Може да е избягал от някоя зоологическа градина… — продължи да разсъждава Уил.

— И защо ще напира да влезе в къщата? Избягал вълк би обикалял баирите, за да напада овце — ако изобщо е бил вълк, в което се съмнявам. Пък и не знам наблизо да има зоопаркове.

За кратко настъпи тишина, нарушавана само от дъвчене.

— След като се изключи невъзможното — рече след малко Уил, — каквото остане, колкото и малко вероятно да е то, явно е истината. Шерлок Холмс. Конан Дойл е вярвал в свръхестественото. А какво друго ни остава в случая? Тук става нещо странно, при това е свързано с къщата. Мислех си го през цялото време. Между другото, ти също, обаче нали си много пораснала и скучна, вече не си позволяваш да вярваш в каквото и да било. Напомни ми да не пораствам, ако с всички възрастни става така. Знаеш ли, че в лабораторията са провеждали експерименти по телекинеза 6 6 Преместване на предмети от разстояние. — Бел.ред. ? Знаеш ли, че от всеки ъгъл надничат паралелни вселени? Знаеш ли…

— Млъквай! — сряза го Ферн. — Не съм скучна, просто съм скептично настроена. По-здравословно е. А ти знаеш ли… знаеш ли, че ей там на баира, отвъд градината, има един камък, дето прилича на седнал човек, и понякога е там, друг път го няма? През целия уикенд си беше там — не е помръдвал. А тая сутрин го нямаше. Ей това знаеш ли го, а?

— Може да е човек — колебливо подметна Уил, объркан от въвеждането на нов елемент в ситуацията. — Някой скитник примерно.

— Камък е — възрази Ферн. — И нямам проблеми с очите. Стои, без да мърда дни наред, независимо какво е времето, като най-обикновен камък. Мисля, че ни наблюдава.

— Камъните не могат да наблюдават — подсети я Уил.

— Този може.

— Всичко се върти около къщата. Може да е свързано с вещите, които братовчедът Нед е домъквал от пътуванията си. Може да има вълшебен талисман, скрит на тавана, или амулет, или зеленото око на малко жълто божество, или… какво мислиш за сандъка? Може би разковничето е вътре в него!