Джан Сийгъл - Децата на Просперо

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6914

Издание:

Джан Сийгъл. Децата на Просперо. Ключът към дверите

ИК „Прозорец“, София, 2006

Редактор: Галена Георгиева

Коректор: Станка Митрополитска

Художник на корицата: Виктор Паунов

Компютърен дизайн: Калина Павлова

ISBN-10: 954-733-452-2

ISBN-13: 978-954-733-452-6

Сухо италианско червено вино. — Бел.ред.

Стил английски мебели от XVIII в. — Бел.прев.

Стих от стихотворение на А. Е. Хаусман — популярен английски поет от края на XIX, началото на XX век. — Бел.прев.

Дух закрилник на дадено място (лат.). — Бел.прев.

Бог на злото, почитан в Палестина, Финикия и Картаген, на когото са принасяли в жертва деца. — Бел.прев.

Преместване на предмети от разстояние. — Бел.ред.

Лугари — това име почти със сигурност произхожда, както предполага Гъс Динсдейл, от френското loup garou, върколак. Нейното истинско име Ваштари има източно звучене, което — след като Рагинбоун споменава „северни гори“, когато се връща към нейната история — загатва за връзка с някоя от азиатските страни, граничещи с Русия. — Б.а.

Атлантида — на атлантидски името на острова се изговаря горе-долу като на френски, с озвучаване на последната съгласна. Тоест получава се нещо като Атлонтид (носовото ан от втората сричка, както е и на френски, звучи почти като он). — Б.а.

Алимонд — името, което Алис Гидингс приема в чест на своята Дарба. Произходът му най-вероятно е латински: от alius — друг, и mundus — свят. Но също така не е изключено да го е избрала и поради близостта му до собственото й име. След потъването на Атлантида повечето от Даровитите приели различни имена, под които да продължат да изпълняват магическите си функции — имена, които не използвали във всекидневието си. С това правило не се съобразявали само най-дръзките и най-глупавите. Понякога те си избирали име по свой вкус, но по-често то им се давало от техния наставник. Няма ограничения за езика, от който произхождат имената, но обикновено те са по някакъв начин свързани с човека, който носи конкретното име. Отчасти това би могло да се дължи на желанието да се скрие Дарбата от другите хора. Атлантидите били достатъчно могъщи и без други имена, без нова самоличност. Но след потъването на Атлантида Даровитите често бивали наричани Прокълнати и приели множество имена, за да се скрият. — Б.а.

Хексате — среща се и изписано като Хекс-Ате — в зората на почитането й като богиня. Името вероятно произхожда от гръцкото Хеката, богинята на вещиците, и от немската дума hex. — Б.а.

Каракандал — името на Рагинбоун, определящо го като Даровит, с латински или италиански произход, производно на рожденото му име Кандидо, което означава бял или чист — нетипично значение, което вероятно иска да покаже качество на духа му, а не на външния му образ. Прибавянето на кара , скъп, предполага, че името е избрано от някой, който е бил силно привързан към него. — Б.а.

Малморт — среща се и като Малморф, тоест „обезформен“. От смесен латинско-гръцки произход, името е подигравателно и се прилага почти изцяло към гоблини. — Б.а.

Пегуилен — предполага се, че това име е дадено на домашния дух от неговите другарчета в къщата. Идва от Пиг Уилям, герой от народна приказка. Най-малкият от трима братя, той е изключително грозен и очевидно глупав, и по-умните му и красиви братя го оставят да се грижи за прасетата, докато те отиват да се борят за ръката на местната принцеса. Разбира се, те не успяват, докато здраво стъпилият на земята Пиг Уилям надхитрява злия великан, нападнал царството, а откритостта и непринудеността му спечелват симпатиите на нетипично разумната кралска особа. — Б.а.

Отпратка към романа на Агата Кристи „Зло под слънцето“. — Бел.прев.

Зохрейн — буквално означава Винаги или Вечност; име от Древния език, където „зохр“ означава време, а „ейн“ — вечност. На атлантидски „зоор“ означава време, в смисъл на епоха или ера, а също и зона. — Б.а.

Candidus (лат.) — светъл, ясен, открит. — Бел.прев.

Азмордис — едно от многото имена на Древния дух, произнася се, както се пише. Вероятно става въпрос за вариант на името Асмодей, с което в християнството е наречен един от злите духове от най-близкото обкръжение на Сатаната. Възможно е Азимут да произхожда от същия корен; а може и да има връзка с Аштарот (Астарта) — злонравната финикийска богиня. Обикновено Азмордис се смята за дух от мъжки пол, но когато реши, използва женски амбуланти и самоличности. Сред другите имена, които споменава той, Яхвей е спорно, но е възможно да има връзка с Яхве, древноеврейския бог. Той винаги е предпочитал да се представя за бог, защото това му дава повече възможности от проявлението му като демон, макар че съвременната теология преобръща някои гледища по въпроса. Израил може би има връзка с Азраел, ангелът на смъртта, Ксикатли — с Шиутекутли, ацтекският бог на огъня, Ингре Ману — с Ариман, духът на злото в персийската митология. Произходът на Бабалукис не е известен, но е възможно да е името на друг демон, извлечено от Бабел или Вавилон — и двете приемани от традиционното християнство за символи на хаоса и порока. Азмодел, долината в страната на реалността, където Древният дух все още е на почит, очевидно идва от същия корен като Азмордис. — Б.а.