Лоръл Хамилтън - Окованият нарцис

Двамата мъже зад него се надвисваха над всички ни, всеки един от тях над шест фута. Единият беше с широки мускулести гърди, които бяха най-вече голи през сложно сплетените черни кожени ремъци. Косата му беше руса, много късо подстригана от двете страни, и в къс гребен отгоре. Очите му бяха светли и погледа в тях не беше приятелски. Вторият мъж беше по-нисък, с телосложение повече на професионален баскетболист, отколкото на щангист, но ръцете му под кожената жилетка, бяха също толкова мускулести. Кожата му беше тъмна, почти колкото кожата, която носеше. Всичко, което им трябваше, бяха няколко татуировки на всеки, и щяха да крещят „лоши момчета”.

Нарцис каза.

-Това са Одисей и Аякс. - Аякс беше русият, а Одисей беше брюнета.

-Гръцки митове, приятна сбирка - казах.

Нарцис примигна с големите си тъмни очи към мен. Или не мислеше, че съм забавна, или просто не му пукаше. Музиката спря рязко. Внезапно стояхме в голяма възмутителна тишина. Нарцис проговори, така че да мога да го чуя, но не и хората, които са по-наблизо. Той знаеше, че музиката бе спряла.

-Знам репутацията ви, госпожице Блейк. Трябват ми оръжията ви.

Погледнах Жан-Клод.

-Не съм му казал.

-Хайде, госпожице Блейк, мога да помириша пистолета ви, дори. . . - Той подуши въздуха, главата съвсем леко назад - вашият Оскар Де Ла Рента.

-Трябва да си избера друг парфюм, някой с по-непозната миризма - казах.

-Не е парфюма. Пистолета е нов, мога да помириша. . . метала, както вие можете да помиришете нова кола.

-Жан-Клод каза ли ви каква е ситуацията.

Нарцис кимна.

-Да, но ние не се намесваме в битки за доминация между различните групи. Ние сме неутрална територия и ако ще продължи да е така, тогава без оръжия. Ако това ви успокоява, нямаше да пуснем и някоя от котките ви да донесе пистолет в клуба.

Очите ми се разшириха.

-Повечето превръщачи не носят пистолети.

-Не, не го правят. - Красивото лице на Нарцис не ми казваше нищо. Той не бе нито разтревожен, нито загрижен. Всичко това беше просто работа за него, като гласът на Марко по телефона.

Обърнах се към Жан-Клод.

-Няма да влезна в клуба с пистолета си, нали?

-Страхувам се че не, ma petite.

-Ще ги дам, но не съм щастлива за това.

-Това не е мой проблем - каза Нарцис.

Срещнах очите му и усетих лицето ми да се променя към изражението, което може да извади добро ченге, моето чудовище надзърташе. Одисей и Аякс започнаха да се придвижват пред Нарцис, но той ги върна назад.

-Госпожица Блейк ще се държи прилично. Нали, госпожице Блейк?

Кимнах, но казах.

-Ако моите хора бъдат наранени, защото нямам пистолет, мога да го направя твой проблем.

-Мa petite - каза Жан-Клод, гласът му ме предупреждаваше.

Поклатих глава.

-Знам, знам, те са като Швейцария, неутрални. Лично аз мисля, че неутралното е просто друг начин да спасиш задника си.

Нарцис направи стъпка по-близо, докато само няколко инча не ни разделяха. Енергията от аурата му танцуваше по кожата ми и както се случи в Ню Мексико с много различни животни, това повика част от звяра на Ричард, който изглежда живее в мен. Втурването на сила се плъзна надолу по кожата ми, прескочи в дистанцията между нас и се смеси със силата на Нарцис. Това ме изненада. Не мислех, че може да се случи със щитовете на място. Мариан каза, че способността ми си приляга със смъртта и за това не мога да контролирам силите на Ричард, както контролирам тези на Жан Клод. Но трябваше да е възможно, когато щитът е по-здрав. Плашеше ме леко това, че не можех.

Бяха леопарди и ягуари в Ню Мексико. Те ме бяха сбъркали с друг ликантроп. Нарцис направи същата грешка. Видях очите му да се разширяват и после да се стесняват. Той погледна към Жан-Клод и се засмя.

-Всеки казва, че си човек, Анита. - Той вдигна ръката си и погали лицето ми, докосвайки завъртащата се енергия. - Мисля, че трябва да излезеш от килера преди някой да се нарани.

-Никога не съм казвала че съм човек, Нарцис, но не съм превръщач, така или иначе.

Той потри ръката си в ръба на дрехата си, сякаш се опитваше да махне усещането за сила от ръцете си.

-Тогава какво си?

-Ако нещата се развият зле тази вечер, ще разбереш.

Очите му се стесниха отново.

-Ако не можеш да защитаваш хората си без оръжия, тогава ти трябва да отстъпиш като тяхна Нимир Ра и да оставиш някой друг да свърши работата.

-Ще пусна слух за интервю още от утре за потенциален Нимир Ра.

Той изглеждаше искрено изненадан.

-Ти знаеш ли, че нямаш силата да ги управляваш?