Лоръл Хамилтън - Окованият нарцис

Говорейки за сетивно претоварване, Жан-Клод стоеше близо до стената от едната страна на дансинга. Дългата му черна коса падаше на къдрици около раменете му, почти до талията му. Не си спомням косата му да е била толкова дълга. Главата му не бе обърната към мен, гледаше танцьорите, така че не можех наистина да видя лицето му, но ми даде време да разгледам останалата част от него. Беше облечен в черна винилова жилетка, която изглеждаше сякаш е излята по него. Оставаше ръцете му голи и разбрах, че никога не съм го виждала да носи нещо, което да оставя ръцете му голи. Кожата му изглеждаше невероятно бяла срещу лъскавият черен винил. почти сякаш светеше с вътрешна светлина. Знаех че не бе така, въпреки че бе възможно. Никога не би се принизил, да показва такава сила на публично място. Панталоните му бяха направени от същият лъскав винил, който правеше дългите линии на тялото му да изглеждат сякаш са потопени в течен винил. Винилови ботуши високи малко над коленете, блестяха сякаш са били лъскани. Всичко в него блестеше, тъмният блясък на дрехите му, блестящата белота на кожата му.Тогава рязко се обърна, сякаш можеше да усети, че го гледам.

Поглеждайки към лицето му, дори през стаята, ме накара да спра да дишам. Той беше красив. Тази сърцераздирателна красота която беше мускулеста, но на линията между мъжко и женствено. Не точно хермафродитско, но близо.

Но докато той се движеше към мен, движението беше съвършено мъжко, грациозно сякаш чуваше музика в главата си на която танцуваше. Но движението му, движенията на раменете му, жена не може да се движи така.

Джейсан погали ръката ми.

Подскочих и го погледнах.

Той сложи устата си достатъчно близо до ухото ми така че да мога да чуя шепота му над музиката.

-Дишай, Анита, запомни да дишаш.

Изчервих се, защото това беше начина, по който Жан-Клод ме кара да действам, сякаш съм на четиринадесет и бях увлечена по любовта на живота си. Джейсън стегна захвата си, сякаш си мислеше че може да избягам. Нелоша идея. Погледнах отново и открих че Жан Клод е много наблизо. Първият път, в който видях карибското синьо-зелено, проплаках, защото беше толкова красиво. Жан-Клод ме караше да се чувствам така, сякаш ридая от красотата му. Беше като да ти предложат оригинален Да Винчи, не просто да си го закачиш на стената и да му се наслаждаваш, а и да го обвиеш около себе си. Изглеждаше грешно. И все пак стоях там, държейки ръката на Джейсън, сърцето ми биеше толкова силно, че почти не можех да чуя музиката. Бях уплашена, но не беше като страха от тъмното, беше страха на заек, хванат от фарове на кола. Бях хваната, както обикновено беше с Жан-Клод, между два отчайващи инстинкта. Част от мен искаше да избяга до него, да скъси дистанцията, да увия тялото му около себе си. Друга част от мен искаше да избяга, крещейки в нощта и да се моли той да не ме последва.

Застана пред мен, но не направи нищо за да ме докосне, за да затвори малкото пространство между нас. Изглежда не желаеше да ме докосва, точно толкова колкото и аз него. Дали се страхуваше от мен? Или бе усетил собственият ми страх и се страхуваше, че ще ме изплаши още повече? Стояхме там просто гледайки се един друг. Очите му бяха същото това тъмно синьо със завеса от черни мигли, които ги подчертават.

Джейсън целуна бузата ми, леко, както целуваш сестра. Все пак ме накара да подскоча.

-Чувствам се като третото колело. Вие двамата, дръжте се добре. - Отдръпна се от мен, оставяйки ни с Жан Клод да се гледаме един друг. Не знам какво бихме казали, защото трима мъже се присъединиха към нас преди да решим.

Най-ниският от тримата беше около 5,7 фута и носеше повече грим, на бледото си триъгълно лице, от мен. Гримът беше добре направен, но той не се опитваше да прилича на жена. Черната му коса беше отрязана много късно, въпреки че можеш да кажеш, че ще е къдрава ако е дълга. Носеше черна дантелена дреха, с дълги ръкави, прещипана около китките, показваща слаби, но мускулести гърди. Полата се разливаше около него, и чорапите му бяха черни с много деликатно изрисувана паяжина. Носеше отворени при пръстите сандали и ноктите и на краката му и на ръцете му бяха с черен лак. Изглеждаше... прекрасно. Но това, което допълваше облеклото бе усещането на сила в него. Обвиваше се около него като скъп парфюм и знаех, че той е алфа Жан-Клод проговори първи.

-Това е Нарцис, собственика.

Нарцис подаде ръка. Моментално бях объркана дали трябва да се здрависам или да целуна ръката му. Ако се опитваше да мине за жена, щях да знам, че целувката би била по-подходяща, но той не го правеше. Той не толкова се обличаше за акт, колкото просто, защото това бе желанието му. Здрависах се с него. Захвата му беше силен, не прекалено силен. Не се опита да тества силата ми, както някои ликантропи биха направили.. Беше сигурен, беше Нарцис.