Алиса Дей: Освобождението на Атлантида

- Не, любов моя. Моето съзнание вече не е разбито и нямам никакво желание да се подлагам на тест, защото Звездата може отново да раздели ума ми. - Наведе се и я дари с една кратка целувка. - Твоята любов излекува всичко, което бе счупено вътре в мен и аз не се нуждая от този камък. Нито сега, нито никога.

Кийли докосна колието си и стисна дървената фигурка.

- Не мога да повярвам, че тази малка рибка ми показа лицето на мъжа, който се превърна в центъра на моята вселена. Ти също ме излекува. Не мога да си представя живота без теб. Нито сега, нито никога.

Тези думи носеха отгласа на клетви. Кийли осъзна, че вековете, изпълнени с битки, ужас и кураж в комбинация с ужасното детството, са пуснали на свобода не един, а два звяра в Джъстис. Сега, с помощта на силата на тяхната любов, тези два звяра бяха събрани в една цялостна форма. На мъжа, който вечно щеше да обича.

Сложи ръце на врата му и го целуна, а на устните й лежеше обещанието за вечност, изпълнена с любов. Секунди, минути или часове по-късно нетърпеливият глас на Елени се чу от входа на храма.

- Идвайте вече - нареди им. - Искам да играя на топка, моля ви.

Джъстис и Кийли се засмяха и се отдръпнаха един от друг. Държейки се все още за ръце, те излязоха на слънце и се запътиха към детето си и бъдещето си, заедно.

Край