Алиса Дей - Освобождението на Атлантида

Кийли само кимна, не можеше да губи енергия в говорене и отново се прицели.

* * *

За няколко секунди, двамата от вампирите, които го държаха се срещнаха с истинската смърт. Джъстис се ухили, когато видя Кийли и Алехандро, рамо до рамо да стрелят срещу вампирите.

Двама срещу един не беше никак зле, нищо, че кръвта от раната на главата му се стичаше по лицето. Падна на земята и повлече със себе си останалите си нападатели. Беше прост трик, счупи врата на единия и се претърколи пред другия, за да вземе меча си, а след това разряза гърлото му

Гултеп’кан се хвърли в битката, освирепелите му очи светеха в червено, докато

отстраняваше собствените си вампири, за да се добере до Джъстис.

- Собственоръчно ще те убия - изрева.

- Ела и ме хвани - подразни го Джъстис.

Пространството между тях се разчисти, също както училищния двор, когато Джъстис се биеше като дете. Това се казваше кръговрат на живота. Беше започнал да се бие с побойници на ринг, а ето че животът му щеше да свърши по този начин.

Но щеше да вземе Гултеп’кан със себе си.

Завъртя се съвсем леко, за да може да види Кийли. Вампирите, които се бяха насочили към нея сега се връщаха, за да наблюдават как гадният задник, който им беше лидер, помиташе джунглата с Джъстис.

- Прочети камъка - извика с цяло гърло. - И изчезвай от тук. Веднага!

Светкавично движение в ъгъла на периферното му зрение го разтревожи и се обърна бързо, но не достатъчно, за да избегне кинжала на Гултеп’кан. Намушка го в ребрата и се дръпна назад. Джъстис измъкна кинжала от гърдите си и го хвърли на земята, започвайки да се смее отново.

- Само на това ли си способен? Големият лош вампир, който иска да стане бог, а всичко, което имаш е малък нож.

Гултеп’кан, разярен до краен предел, нададе вой и изрева, хвърляйки се към него. Джъстис блокира удара и успя да рани вампира в корема.

- Заради това ще умреш бавно - изрева вампирът и държеше нещо, което приличаше на червата му.

Джъстис отново се засмя, просто защото можеше. Раните най-накрая си казваха думата, като преодоляваха притока на сила, идваща от адреналина. Ухапванията на вампирите не можеха да го наранят, но не и загубата на кръв. Препъна се, внезапно чувствайки се замаян и всички вампири го приеха като сигнал. Нахвърлиха му се и той падна под натиска на ръце, крака и разкъсващи плътта му зъби.

Последното, което чу бе отслабващият глас на нереида. Не трябва да умираме по този начин.

* * *

Кийли видя как Джъстис пада на земята под, както изглеждаше, стотици вампири и се свлече надолу, стиснала силно пушката. Г ърдите й сякаш се разкъсаха и тя извика от болка.

Елени се изправи и се облегна до нея, като я прегърна силно.

- Не плачи, Кийли. Богът на водата идва, но първо Джъстис ще направи онези красиви сини водопади.

Детето притисна нещо в ръцете на Кийли и тя автоматично го стисна. Камък. Елени бе травматизирана, говореше й измислици, а сега й даде камък, за да я успокои. Кийли не знаеше дали да се смее или да плаче.

И тогава пълната сила на любовта на Джъстис премине от камъка в нея, толкова силна, че проникна през ръкавицата. Любовта му я понесе нагоре по теченията.

- Не. Искам. Да. Умирам. По. Този. Начин. - Джъстис изсъска през зъби, като изтръгна един от тях от себе си, хващайки го за челюстта. Кучешките зъби на вампира откъснаха малко кожа, но поне гадините останаха с един по-малко. Сръчка друг с лакът и внезапно, за един кратък момент ръцете му бяха свободни.

Вдигна ги във въздуха и изрева една-единствена дума. Дума на древния език на нереидите. Дума, която дори не знаеше, че съществува в речника му, но се зароди в сърцето и душата му, опасна, остра и смъртоносна.

Думата сама по себе си притежаваше сила и му стана ясна, когато излезе от устните му, а той се носеше във въздуха над мястото на което лежеше, умиращ.

Убит.

Наблюдаваше, как животоспасяващата му кръв изтича през многото му рани и шокова вълна, видимо призована от тази дума, се изля на концентрирани кръгове, обливайки света около него в кристални и сребристи нюанси.

Около него, над него и дори някъде под него, вампирите започнаха да експлодират и да се превръщат не в обикновените локви слуз, а във фонтани от чиста вода.

Надигна глава и видя, че навсякъде около него се случваше същото нещо. Маниатюрни гейзери с чиста вода избликваха там, където преди е имало вампир. Последен бе Гултеп’кан, който продължаваше да се противи до самия край.

- Достоен жест - каза Джъстис и главата му тупна на земята след като врата му не можеше да издържа вече тежестта й. Обърна се към малкия хълм и видя Кийли, своята любима, която гореше като пламък. Беше прегърнала Елени, но гледаше надолу към него.