Алиса Дей - Освобождението на Атлантида

- ТИ МУ ВЪРНА ЖИВОТА ОБРАТНО, Д-Р КИЙЛИ МАКДЪРМЪТ ОТ ОХАЙО. АЗ ПРОСТО ИЗЛЕКУВАХ НЯКОЛКО РАНИ.

Посейдон вдигна ръката на Алехандро и погледна надолу към тялото му.

- ТОЗИ Е СИЛЕН. НЯМА ДА ИМАМ НИЩО ПРОТИВ ТАКЪВ КАТО НЕГО ДА ПРЕМИНЕ В РЕДИЦИТЕ НА ВОИНИТЕ НА ПОСЕЙДОН - каза той, а на Кийли й беше много странно да го следи и слуша. Едва не се засмя, но реши, че ако го направи може да се сметне за богохулство.

- ДОСТАТЪЧНО. ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ - обяви Посейдон. - НО ПРЕДИ ТОВА, ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ ЕДНО ПОСЛЕДНО НЕЩО.

Посегна с ръката на Алехандро и докосна лицето на Елени.

- ЩЕ ПОРАСНЕШ И ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В МЪДРА ЖЕНА, МАЛКАТА, СЪВЕТНИК НА КРАЛЕ. НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ.

Елени се засмя и изръкопляска.

- Мога ли да си играя с вас и делфините, сеньор бог на моретата?

Смехът на Посейдон зазвъня във въздуха.

- НЕПРЕМЕННО, МАЛКАТА, НЕПРЕМЕННО.

Алехандро се препъна, огледа се наоколо с див поглед и вдигна пушката си.

- Какво? Какво се случи? Къде е той?

Джъстис стисна ръката на Кийли.

- Сега ще си починем, а после се захващаме за работа.

- Работа ли? - попита го, изобщо си нямаше и представа за какво говореше той.

- Звездата, Кийли. Трябва да намерим Звездата на Артемида и да я върнем обратно в Атлантида.

- Звездата - повтори Кийли. - Знаеш ли, бях забравила за нея.

От храма се чуха дълбоки гласове и всички реагираха инстинктивно като посегнаха към оръжията си. Когато Конлан, Вен и Аларик излязоха през входа, бяха приветствани от няколко пушки и един меч.

Кийли се засмя като си спомни едно друго изненадващо посрещане. Обратът си беше честа игра.

- Мислехме да ви се притечем на помощ - каза развеселено Вен. - Но виждам, че държите нещата под контрол.

Алехандро, чиято пушка бе насочена към главата на Конлан се обърна към Джъстис:

- Познаваш ли тези мъже или да предложа още една размяна?

Джъстис се засмя.

- Не, приятелю. Тези мъже са... моето семейство.

Аларик ги огледа с присвити очи.

- Мисля, че тук са се случили много повече неща, отколкото виждаме в момента.

Конлан наклони глава.

- Май си прав. Някой ще ни каже ли какво, по дяволите е станало тук?

Кийли и Джъстис се спогледаха и започнаха да се смеят като пълни идиоти, а атлантите ги гледаха сякаш са се побъркали.

- Ще ви разкажа историята за Сан Бартоло и лигата на необикновено свирепите вампири -каза Джъстис на братята си и Аларик, след като можеше да говори. - Ще хапнем, ще си починем и ще поговорим. И след това ще се върнем тук и ще намерим Звездата.

- Звездата на Артемида е тук? Ще я намерим веднага! - заповяда Аларик.

- Джъстис почти умря - отвърна му рязко Кийли. - Звездата е била в безопасност, скрита зад тази скала през последните няколко хиляди години. Няма да й се случи нищо за една нощ.

Аларик понечи да отговори, но Конлан вдигна ръка.

- Не, тя има право. Мисля, че ще се радвам да хапна с брат си и жена му.

Джъстис стисна челюст, страстна емоция светеше в очите му, но Вен вдигна ръка и подигравателно протестира.

- Мамка му, братко, не трябваше да я наричаш неговата жена.

Кийли надигна глава, целуна челюстта на Джъстис и се усмихна на Вен.

- Добре, де. Предавам се. След като самият бог на моретата ме нарече жената на Джъстис, реших да се примиря с това.

Воинът й хвърли поглед, изпълнен с толкова силна любов и примирение, че коленете й се подкосиха. Поглед показващ, че тя му принадлежеше, че тя бе неговият дом.

- Ми амара, ти си моя и аз съм твой. Завинаги.

- Завинаги - каза тя.

И след това държейки Елени, двамата поведоха останалите към храната и почивката.

Сан Бартоло, две седмици по-късно

Кийли излезе от храма, обляна в топлите слънчеви лъчи и се засмя, когато видя Джъстис и Елени да играят в долината. Нейният голям, корав воин ставаше толкова мекушав що се отнасяше до това дете.

- Ще работите ли с нас? - попита сеньор Хектор. Като директор на археологическия департамент в Гватемала, той се радваше, че вампирите вече ги нямаше и можеше да поднови разкопките.

- Не, за което съжалявам, но след като началникът на катедрата ни в университета в Охайо мистериозно изчезна, ще имам доста работа. Плюс това, имам още един проект - отвърна му. - Сигурна съм, че вие и екипът ви ще си прекарате страхотно. Само ви моля да ме държите в течение.

Мъжът й кимна и побърза, за да наглежда членовете на екипа си, които тъкмо разопаковаха инструментите и провизиите си. Тя тръгна към Джъстис, а усмивката й ставаше все по-широка с всяка стъпка.