Алиса Дей: Освобождението на Атлантида

Но блъфа му нямаше да издържи дълго, ако не подсилеше заплахите си с малко действия. Не знаеше, дали ако пусне шоковата вълна тя нямаше също така да убие и Елени. Миналата нощ покоси единствено вампирите, но можеше да е само щастлива случайност. Докато не се научеше да разбира и контролира силата си, обединената си мощ, нямаше да рискува живота й като я използва. Ако все още бе жива.

След като наум преброи до девет, чу най-чудния глас на света. Този на Елени.

- Синьор Джъстис! Ти дойде! Знаех, че ще дойдеш!

Един от вампирите излезе през входа на храма, като влачеше Елени за малката рокля, после след знак на Гултеп’кан я пусна. Тя се затича към Джъстис толкова бързо, колкото малките й крачета можеха и се хвърли в прегръдките му Прегърна я бързо, а след това я свали на земята, за да освободи ръката си, която държеше меча.

Елени доверчиво го хвана за ръката и погледна към него.

- Мога ли да гледам, когато правиш красивите водопади?

Джъстис стисна ръката й.

- Елени, точно сега нямам време за игри. Искам да се върнеш в селото, точно зад този хребет, разбра ли? - посочи нагоре към склона, точно където лежаха Кийли и Алехандро, скрити от погледите на вампирите.

- Но аз искам да остана и да ти помогна - отвърна малката.

Джъстис се опита да прояви търпение с детето, макар че няколко дузини вампири се приближаваха все повече до тях. Сложи камъка в ръката й и затвори пръстите й около него.

- Ти си много смело момиче, но най-много ще ми помогнеш като изпълняваш това, което казвам. Моля те, дай това на Кийли. Направи го заради мен. Сега, моля те намери...

- Кийли и Алехандро, знам. Те са точно на онзи хълм - каза искрено като здраво стискаше камъка. - Ще ми позволят ли да презареждам пушките им?

Невинният въпрос, роден от дарбата й на медиум, връхлетя вампирите като мълния през вода.

- Осмеляваш се да променяш условията на нашата размяна? - изрева Гултеп’кан. - Убийте ги!

- Бягай, веднага, Елени! - Джъстис извика оглушително. - Аз ще те пазя, докато избягаш. Бягай!

Елени побягна. Той чистеше пътя за нея, мечът му донасяше смъртта на всеки вампир, който се опитваше да мине през него. Сражава се така както никога преди, но те бяха прекалено много. Идваха от всички страни, удряха, хапеха и дъвчеха и скоро прокървя от множеството си рани, но успя да ги държи далече от Елени.

- Ние сме тук - иззвъня гласът на Кийли и Джъстис я видя да се показва зад близкото дърво, с пушка на рамо. - Елени, ела при мен. Тичай по-бързо!

Гултеп’кан изрева командата си и неговите подчинени се втурнаха във всички посоки.

- Хванете я! Хванете детето! Убийте Джъстис преди отново да е стоварил цялата ярост на

земята върху главите ни.

Четирима от тях се насочиха към Джъстис, хванаха го за ръцете и краката и забиха зъби в тялото му Воинът отметна глава назад и нададе вик, пропит с болка и ярост, но те бяха силни вампири, а той кървеше от многобройни рани. Един срещу четирима бе прекалено.

Друг измъкна меча от ръцете му, но дръжката запали ръката на кръвопиеца и огънят се разпростря по цялото му тяло, докато се превърна в пламтяща купчина пепел, върху която падна мечът му

Джъстис се измъчваше, докато гледаше как голяма част от вампирите се насочват към хълма, към Кийли и Елени.

- Кийли! - изрева. - Махай се от там.

Докато той гледаше натам, Елени стигна до Кийли и веднага се сви на топка в краката й. И тогава последваха оглушителните гърмежи на пушките: веднъж, два пъти, а после Джъстис видя и Алехандро. Докато наблюдаваше, всички селяни се показаха от скривалищата си, готови отново да открият огън.

Отчаянието го обзе и той осъзна, че те смятат, че така защитават Кийли. Действията им щяха до доведат до собствената им смърт и тази на Кийли.

* * *

Сърцето на Кийли започна да бие отново, когато Елени стига до нея, в безопасност и на пръв поглед невредима. Но отново спря да бие, когато осъзна, че Джъстис бе залят с море от вампири, които не спираха да хапят и дъвчат плътта му

Нямаше как някой да оцелее след това.

С треперещи ръце тя нагласи по-добре приклада на оръжието на рамото си, прицели се към един от вампирите около Джъстис и стреля. Изстрелът едва не е я оглуши, но само се дръпна инстинктивно. Когато отвори очи съзря обезглавеното тяло на вампира, което тупна на земята.

Чу се още един изстрел и главата на друг вампир се превърна на пихтия.

Алехандро.

Тя се обърна към него, а той вдигна палец нагоре и й се усмихна.

- Ако ще сме на път да изгубим, нека поне ги затрудним - извика.