Джоузеф Дилейни - Чиракът на прогонващия духове

- Но какво мога да направя? - попитах. - Какъв шанс имам срещу Майка Молкин?

Алис сви рамене и изви надолу ъгълчетата на устата си.

- Това си е твоя работа. Нима Стария Грегъри не те е научил на нещо, което може да бъде от полза? Ако не си го записал в онзи твой тефтер, тогава може би е в главата ти. Просто трябва да си го спомниш, това е всичко.

- Не е казал кой знае колко за вещиците - отбелязах, внезапно изпитвайки раздразнение към Прогонващия духове. По-голямата част от обучението ми дотук се отнасяше за богъртите, с малки споменавания на привиденията и призраците; докато всичките ми проблеми бяха предизвикани от вещици.

Все още нямах доверие на Алис, но сега, след това, което току-що беше казала, не можех да тръгна за Чипъндън. Никога нямаше да доведа Прогонващия духове тук навреме. Предупреждението й, че бебето на Ели е застрашено, беше добронамерено, но ако Алис беше обсебена или на страната на Майка Молкин, това бяха тъкмо думите, които не ми оставяха никакъв избор, освен да сляза обратно по хълма към фермата. Тъкмо думите, които щяха да ме възпрат да предупредя Прогонващия духове и въпреки това да ме задържат там, където вещицата можеше да се докопа до мен в избран от самата нея момент.

На слизане по хълма се държах на разстояние от Алис, но тя беше до мен, когато влязохме в двора и го пресякохме близо до предния край на обора.

Зурлата беше там и остреше ножовете си. Когато ме видя, вдигна поглед и кимна. Кимнах в отговор. След като ми кимна, той просто се взря в Алис, без да каже нищо, но я огледа два пъти от глава до пети. После, точно преди да стигнем до кухненската врата, той подсвирна продължително и високо. Лицето на Зурлата приличаше повече на свинско, отколкото на вълче лице, но изсвирването бе изпълнено с насмешка.

Алис се престори, че не го чува. Преди да приготви закуската, имаше да свърши друга работа. Влезе право в кухнята и започна да приготвя пилето, което щяхме да ядем за обяд. То висеше на една кука до вратата, с откъснат врат и вече извадени предната вечер вътрешности. Тя се залови да го почисти с вода и сол. Очите й се съсредоточиха неотклонно върху това, което вършеше, така че неуморните й пръсти да не пропуснат и най-мъничката част.

Точно тогава, докато я наблюдавах, най-сетне си спомних нещо, което можеше и да подейства срещу едно обсебено тяло.

Сол и желязо!

Не можех да съм сигурен, но си струваше да опитам. Това използваше Прогонващия духове, за да затвори някой богърт в яма, и не беше изключено да подейства и срещу вещица. Ако запратех солта по някого, който беше обсебен, това можеше и да прогони Майка Молкин.

Нямах вяра на Алис и не исках да ме види как си взимам сол, затова трябваше да изчакам, докато свърши да чисти пилето и излезе от кухнята. След като направих това, преди да изляза, за да се заема със собствените си задължения, посетих работилницата на татко.

Не ми отне дълго време да намеря каквото ми трябваше. Измежду голямата сбирка от пили на лавицата над работния му тезгях избрах онази, която бе най-голяма и с най-груби зъбци от всички. Беше онази, дето й казваха „копелето“, която, като бях по-малък, ми даваше единствения шанс да използвам тази дума, без да получа шамар по врата. Скоро вече пилях ръба на една желязна кофа и звукът ме караше да настръхвам. Но не след дълго още по-силен звук процепи въздуха.

Беше писък на умиращо прасе, първото от пет.

Знаех, че Майка Молкин можеше да е навсякъде и ако още не беше обсебила някого, можеше да си избере жертва всеки момент. Така че трябваше да се съсредоточа и да съм нащрек по всяко време. Но поне сега имах нещо, с което да се защитя.

Джак искаше да помагам на Зурлата, но аз винаги имах готово оправдание, казвайки, че тъкмо довършвам едно нещо или тъкмо се каня да направя друго. Ако се окажех принуден да помагам на Зурлата, нямаше да мога да държа под око всички останали. Тъй като му бях просто брат, дошъл само за няколко дни, а не нает помощник, Джак не можеше да настоява, но почти го направи.

В крайна сметка след обяда с лице, потъмняло като буреносен облак, той беше принуден сам да помогне на Зурлата, което беше точно каквото исках. Ако той работеше пред обора, можех да го държа под око от разстояние. Освен това непрекъснато си намирах извинения да нагледам Алис и Ели. Всяка от тях можеше да е обсебена, но ако беше Ели, нямаше да имам голям шанс да спася бебето - през повечето време то или беше в ръцете й, или спеше в креватчето си близо до нея.