Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

При усещането за горещото му и твърдо тяло срещу нейното всеки нерв в съществото й се възпламени, а тя трябваше да се бори с порочното и напълно нерационално желание да се сгуши още повече. Бяха минали повече от няколко месеца, не, повече от година от последния й интимен контакт или връзка и тялото й крещеше, давайки й да разбере, че краят на принудителното въздържание трябва най-после да настъпи.

Но бе повече от това. Горещината, която пращеше и завладяваше крайниците й, не беше единствено заради липсата на секс. Бе лично, беше заради Бренан. Начинът, по който я гледаше, сякаш желаеше да я съблече и да я люби опряна в стената, да не говорим за нещата, които й бе казал.... Ами.... Това бе предостатъчно, за да разпали сексуалните желание дори и на най-сдържаната жена, а тя, честно да си каже, никога не е била такава.

Бренан изви глава, така че тя усещаше топлия му дъх до ухото си, а тялото й й измени, като потрепна съвсем леко. Страните й веднага запламтяха от смущението, което изпита. Едно нещо беше да се разгорещява по луд, древен, прокълнат от боговете воин в хотелска стая, а съвсем друго да му позволи да го види.

- Аз, който твърде дълго разсъждавах разумно, разбрах, че всяко подобие на спокойствие или логика ме напусна, когато те видях, макар и съвсем невинно, да докосваш ръката на онзи мъж - каза той. - Превръщам се в неандерталец, на който му липсва пещерата, в която да те завлече и бухалката, с която от време на време да налага бездомни и объркани мамути.

Изненада я, че въпреки опасната ситуация, в която се намираха, той успя да я разсмее.

- Образът на бизнесменът-милиардер Бренан само по препаска от животинска кожа е нещо, което изобщо не мога да си представя -отвърна му тя и се отпусна в прегръдките му.

Той я придърпа дори още по-близо и я целуна по извивката на врата, което я накара да потрепери в обятията му. Някъде в мътната омая на съзнанието си, осъзна, че това е опасно и сложи ръце на гърдите му. Той бе опасен. Но в този момент не й пукаше.

- Смехът ти е като симфония предвещаваща пролетта, която най-сетне ще прогони дългата и пуста зима на моето съществуване -проговори Бренан с пресипнал глас. - Не мога да разбера защо се боря с тази емоционална приливна вълна. Не е ли достатъчно наказание лишаването от чувства в продължение на хиляди години?

На Тиарнан й се стори, че сякаш е хваната в копринена паяжина от чиста чувственост. Гласът му и усещането на дъха му, които галеха кожата й, изпратиха взривоопасна топлина и непреодолимо желание по тялото й. Въпреки множеството награди, спечелила с дар словото си, изглежда, не можеше да намери и една дума, с която да му каже да я пусне.

Устните му си прокарваха път по врата й и захапаха нежно меката част на ухото й. Тиарнан изстена заради рязката стрела на страстта, която се вряза в нея, в резултат на която зърната й се втвърдиха и бедрата й се притиснаха едно в друго.

- Желая те, Тиарнан - призна Бренан с онзи негов изкусителен глас, който би трябвало да е извън закона във всички седем, тоест вече осем континента.

Гласът му звучеше като соната, когато изричаше истината. Музикален, дълбок и опасно съблазнителен, чуваше го и това бе почти достатъчно да я накара да започне да сваля дрехите му, докато не постави ръцете и устните си върху горещата му, мъжествена кожа.

И това бе предостатъчно, за да я уплаши и да я накара да се отдръпне от него. За миг ръцете му се стегнаха, но това бе достатъчно да й покаже, че нямаше да успее да избяга от силата на тези сякаш подсилени със стомана мускули, ако той не й го бе позволил. А мисълта, че го направи, я успокояваше и дразнеше едновременно.

- Не. Никакво желание - възрази тя, мразейки начина, по който думите й прозвучаха някак меки и дрезгави. - Имаме работа. Трябва да се приготвим за приема.

Тя отстъпи назад, а той я гледаше съсредоточено както хищник, следващ плячка си. Мисли за легло, шоколадов сос и бита сметана, които да покриват важни части от тялото й, взривиха съзнанието й и температурата й се покачи с няколко стотин градуса.

- Какъв прием? - попита я той разсеяно, докато отново се приближаваше към нея и я пронизваше с жаркия си поглед. - В крайна сметка обществените правила и рационалното мислене, са безсмислени. Радвам се, че стигнах до това умозаключение, след като години наред така стриктно съм следвал правилата и насоките за благоприличие. Не мога да открия достатъчно правдоподобна причина, която да обясни, защо да не можем да се насладим на телата си, ако, разбира се, ме желаеш, а реакцията ти току-що ми вдъхва надежда.